ЦСКА чака чудо в София
Вто, 2007-09-25 11:58
Не споделям бодростта в прогнозите за крайния изход на сблъсъка ЦСКА - Тулуза. Не защото французите са „някакъв" или пък са „никакъв" отбор. И не защото ЦСКА не е елиминирал къде - къде по-класни съперници. Че дори и еврошампиони. При това действащи. И при това три пъти...
Това, обаче, беше някога. Но беше, все пак, и не е зле да не се забравя от днешните мераклии да пренапишат в синьо историята. Тъй или иначе, сега е друго. Просто днешната логика диктува много труден мач за червените от София, в който трябва някакво чудо да се случи, за да влезе българският тим в групите. Фактите са неумолими - през последните 15 години само в 3 - 4 случая наш отбор е побеждавал и елиминирал представител на елитна футболна държава. Днес предлагам скромните си аргументи - от една страна „защо това чудо може и да се случи" и - от друга „защо няма да се случи". Ако желаят, тези от които зависят нещата, могат да изберат съответния подход към мача на 4 октомври. Което пък може евентуално да им помогне за едно от двете решения.
Защо чудото може и да стане:
- защото червените показват - макар и леко - израстване от мач на мач. Това се видя най-добре през първите 60 минути в Тулуза. Ако въпросната тенденция се запази най-вече в сработването на очевидно класната селекция на Стойчо Младенов и Емо Костадинов България може да има отбор в групите на УЕФА и тази есен.
- заради великата публика на най-успелия български клуб. Това, което ще преживеят гостите на Армията, едва ли са го виждали досега. Атмосферата на „врящия казан" в Борисовата градина няма как да не повлияе на по-лабилните от тима на гостите.
- защото ЦСКА разполага с няколко футболисти, които могат да решат вързан мач с едно изригване. Справка - Неи в Никозия, Гарсес в Благоевград, Чиликов в Ловеч, Тунчев на десетина стадиона... Ододжи, Петре, Маркиньос, Велизар Димитров, В. Илиев, че дори и Амунике също са способни за миг да решат дадена среща. В подобни равностойни сблъсъци, с много затворени схеми, „клатене" и надхитряне, това може да ти донесе успеха.
- поради фактът, че Тулуза няма опит в евротурнирите. Специфичните битки налагат по-различен подход и умения. При тях историята показва, че съдбата помага по-често на тези с по-богати традиции и успехи.
- защото ЦСКА владее все повече и повече топката напоследък. Дългите разигравания, когато притежанието й е твое, както и непримиримостта когато е у съперника - това са два от пътищата към победата в съвременния футбол.
- заради името и марката ЦСКА. В Европа българският отбор е с далеч по-впечатляваща история, успехи и класирания от своя съперник, нищо, че повечето са със стара дата. Няма да е зле да се припомни на играчите, когато обличат екипа си в съблекалнята минути преди мача, че носещите тази червена фланелка с точно тази емблема на гърдите са побеждавали Байерн, Ливърпул, Аякс, Нотингам, Ювентус и куп други европейски грандове. Когато си прекършвал подобни световни колоси, няма какво толкова да се стряскаш от един Тулуза.
- защото очевидно французите не са във формата от миналото първенство, когато се наредиха трети. Последното домакинско равенство срещу опашкаря Ланс в събота потвърждава тази теза, която се подхранва и от сегашното 12-о място във временното класиране на Тулуза в шампионата на Лига 1.
- заради силните изяви на двамата основни бранители в червено. Ако централните защитници на ЦСКА запазят страхотната си форма и синхрон, които демонстрират напоследък, задачата ще бъде по-лека. Александър Тунчев и Валентин Илиев са истински стълбове в състава, които вдъхват увереност и на вратар, и на всички останали в отбора. Това е много важно за един тим.
- поради подема, заради импулса, който по традиция следва при генерални промени в един клуб. ЦСКА смени собственост, ръководство, треньорски щаб, почти целия отбор. Смени дори и системата, периодичността и начина на плащане. Не е малко. Ако червените успеят да впрегнат този импулс, заразил вече и феновете, това ще е още един плюс за така нужната мотивация във въпросния мач.
- заради трудната програма на французите до реванша в София, както спомена мой колега в сайта преди няколко дни. Тулуза има да изиграе няколко много тежки мача във Франция, които при подценяване могат да го отпратят в зоната на изпадащите и извън турнира за Купата на Франция. Тъй че отпускане за сметка на УЕФА едва ли ще има.
Защо чудото няма да стане:
- защото разликата между ЦСКА и Тулуза в момента е 1:10 - като бюджети, селекции, рейтинг на вътрешни първенства, клубна организация, бази, тв-права, школи и какво ли не още. Единствено при феновете не им отстъпваме, дори напротив.
- заради картоните. ЦСКА завършва почти всеки втори мач с човек по-малко, а срещите, в които жълтите им картони са пад 4 са истинска рядкост. Това е стара слабост в отборите, водени от Стойчо Младенов и точно той е човекът, който може моментално да я изкорени.
- защото, както споменахме по-горе - за последните 15 години български тим само в 3 - 4 случая е побеждавал - и по-важното елиминирал представител на една от петте водещи сили в Европа.
- защото примерно Стойчо Младенов отново ще излезе без атакуващ вдясно футболист. Такава схема наблюдаваме вече във всеки ключов мач на червените - Велизар Димитров уж е натоварен с подобна задача в състава, но хаотичните му действия на свободен електрон изолират и на практика изпразват един изключително важен периметър в атаката на червените.
- поради неуправляемия хаос, който настъпва при червените в края на евромачовете им. Този сезон ЦСКА завършва двубоите си с опълченска тактика, което веднъж мина, втори път - също, но на третия стомната ще се спука. За една среща - става, но като стил е пагубен. Един стабилен отбор не бива да позволява бъдещето му да виси на кантар и да е функция на някакъв крив шут или рикошет в опълченския хаос на края на всяка среща.
- защото двете тъчзони в състава на червените все още не функционират по модерен начин. Двата бека и двамата външни атакуващи халфове не работят в синхрон в отделните фази на играта, не стоят в очакване на топката до тъчлинията, не се дублират и нямат нужното взаимодействие. Подценяването на този изключително важен елемент в съвременния футбол затруднява червените и дава съществено предимство на съперниците им.
- заради високите топки. Не си спомням откога ЦСКА не е играл с толкова високи топки. Освен балонните и в повечето случаи без адресни шутове напред, към Неи или Чиликов, футболистите на ЦСКА си позволяват лукса постоянно да вдигат топката от земята дори при къси и средни пасове. Прекалените техничарски уклони и пинизи също водят към подобна слабост. Днес това бави играта, прави те разгадаем, а и води до много контузии и картони.
- поради неизбистрения приоритет в действията на Данчо Тодоров. Може би е дошло времето Стойчо да прецени кое е по-важното за отбора - да е сигурен защитник или остър нападател. Става дума за приоритет, а не за действия на терена. Дори и от самолет се вижда, че повечето беди за ЦСКА напоследък идват все отдясно на Ивайло Петров, когато пловдивчанинът се е юрнал напред. Самият Данчо ще спечели ако разнообрази репертоара си и работи повече с топка на тренировките.
- заради многото брак в играта на футболисти, които следва да са лидери на тима. Рекордьор в това отношение напоследък е Велизар Димитров, който по ирония на съдбата е доайен в състава. Не е зле треньорският щаб да изгледа по-внимателно записите от последните мачове и да коригира овреме нещата. В днешния футбол не можеш да си позволиш лукса 60 - 70 % от решенията и действията ти на терена да са грешни, неточни или симулативни. Този футбол вече не върви. А и дърпа надолу целия отбор. Бившият капитан Тодор Янчев пък може да се пробва от време на време да подава и напред, за да не е толкова разгадаем и предвидим.
- заради евентуалното подценяване на реванша и потенциала на французите. Добрият турнирен резултат от първия мач и не лошата игра през първото полувреме в Тулуза могат да заблудят и успокоят играчи, треньори, че дори и шефове, които да забравят факта, че ситуацията е доста коварна за софиянци. Това може да лиши милионната селекция на ЦСКА от още 4 мача в Европа и да я остави да се мъчи единствено по разораните ниви из България.
Това са - без някакви претенции за изчерпателност - 10-те „за" и 10-те „против" една цел. Дано в оставащите до реванша 10 дни има кой да вижда, да чува и да умее да прави разликата.
ТОДОР ШАБАНСКИ
) мисията ще е изпълнена.
:1+1+ 
