"Децата тръгнаха на работа", съобщава близкият до работническата класа "Дума". Но малките са се хванали на работническото хоро не от нездраво влечение към експлоатацията на детския труд. Всъщност не работят, а придружават родителите си, дето се чудят къде да ги дяват по време на учителската стачка.

А пък учителите... Не им стига престижното европейско членство на тия неблагодарни служители, ами и заплати им се прищели. Не баш европейски, но примерно на албански ще се зарадват - в Албания те са по-високи. И затова част от тях плашат с плюене на петите: "Даскали бягат в Румъния за пари", съобщава "Стандарт". Пернишки учители възнамеряват да изоставят род и родина и да заскитат на Север - ще са по-малко немили-недраги, отколкото тука.

Защо сме я докарали до това недраго положение?

"Световната банка: Ако я карате така, оставате бедни", четем в "Дневник". Банкерите препоръчват реформи в образованието. Интересно, че подобни препоръки има и от нашите управляващи към сектора - вие се реформирайте, пък за заплатите ще видим. Световната банка посочва като риск за благосъстоянието "изпреварващия ръст на заплатите пред този на производителността на труда". Тук несъзнателно докладчиците на банката повтарят думи на "Железния" Феликс Дзержински в качеството му на стопански ръководител - негово верую е, че производителността на труда трябва да изпреварва заплатите.

По повод същия доклад пък съвсем съзнателно "Стандарт" посяга към съветската символика: "По стахановски блъскаме още 33 г. за еврозаплати". Че това си е половин живот, бе! Ако не половин, минимум 1/3. Само дето Стаханов хич не е бил немил, ами дори много драг...

Особено немили и съвсем недраги биват пенсионерите - те пък откога стърчат всеки четвъртък на протести до Народното събрание... Ама отговорните фактори не се разстройват много. "Пенсионери излизат на улицата на 1 октомври", четем в "Дума".

Че излизайте, драги, не им пречите!