В неделен септемврийски следобед на 2007-а математичката на 742-ра софийска гимназия госпожа Маринова имаше кошмари!

Сънуваше, че блок 4312 в квартал "Младост" гори. Огънят пълзеше по етажите, пищяха жени от остъклените си балкони, ужасени мъже висяха по олуците, бабички се молеха богу горещо, а самата Маринова мъкнеше любимия си фикус надолу по стълбите... Качето тежеше неистово, огънят пърлеше пеньоара й, краката на математичката, както е винаги в един уважаващ себе си кошмар, бяха оловни и залепнали за стъпалата... Огъня гасяха пожарникари, командвани от бащата на Митко от 216-а гимназия, храбрият огнеборски капитан Личев!

- Но, господин Личев, вашите хора изобщо никаква работа не вършат! - пищеше Маринова. - На това аз му викам чист формализъм! Ей, така, ръсят вода, колкото околните да не кажат, че взимате заплатата си даром!

- Не позволявам да говорите така за моите герои! - сърдеше се Личев. - Вдигнати ли са огнеборските стълби? Вдигнати са! Има ли на всяка готов на всичко струяр? Има! Бълват ли вода маркучите? Бълват! Тичат ли насам-натам по стълбите пожарникари? Тичат! Изобщо всичко в гасенето на вашия пожар се върши така, както го изисква правилникът! Срамно е да твърдите, че си гледаме работата формално.

- Но никакъв резултат от гасенето не се вижда! Погледнете фикуса ми - изгоря като фас!

- Огън, госпожо Маринова. Стихия! Аз например винаги съм мечтал да имам мустаци! Знаете ли какво е пожарен командир без мустаци? Посмешище! Но как сега да си пусна мустак, огънят, тази неконтролируема стихия, винаги го опърля! И аз какво да правя? Страдам мълчаливо.

- Но ние какво да правим? Изгаряме! Само пепел ще остане от блока ни!

- Има изход! Моят колега, образцовият пожарникар капитан Динчев от работи и на частно! Голям специалист е по пожарите в панелни блокове! Взима по 20 лева на час, но бъдете сигурна, няма да дадете парите си напразно!

- Протестирам! - запищя Маринова, не само от гняв и обида, а и понеже огънят вече лижеше гърба й. - Защо ви плащаме заплати? Нали ние, данъкоплатците, даваме парите си, за да ни гасите, когато пламнем!

- Както виждате - гасим!

- Какво гасите, какво гасите! Клатите си краката и изобщо не ви пука, че всичко ще изгори!

- Именно! Затова и ви съветвам да се свържете с Динчев! На него, плащате ли си редовно, ще му пука!

Маринова горко заплака...

Добре, че звънецът на вратата прекъсна този кошмар. Отвори очи математичката, изправи се от канапето, където я бе настигнала неделната дрямка, огледа с безумни очи стаята, дойде на себе си - сън, било е само сън. Застана за миг пред огледалото, оправи косата си и отиде да отвори. На прага стоеше седмокласникът Митко Личев от 216-а гимназия, прати й го колежката Динчева. Те двете си пращаха една на друга ученици за частни уроци. Все пак приличие някакво трябваше да се спазва - прекалено беше да прибираш по 20 лева на час на този, на когото утре ще пишеш оценката! Не че други не го правеха, но все пак - трябва човек да спазва някаква учителска етика!

Нали така?