Работя по трудов договор за заместване на отсъстващ работник. Титулярят е в чужбина, където работи, добре е платен и предстои да се завърне след 5 месеца, докогато има разрешен неплатен отпуск. Доколкото имам информация обаче, той няма намерение да се завръща на работа. Как мога да продължа да работя на това място? Въобще мога ли да разчитам на закона, защото прекият ми началник твърди, че работя по-добре и по-качествено от титуляря на длъжността и щял да говори с управителя на дружеството, за да остана аз на работа. В същото време ме канят на работа в друга фирма и ми се иска да имам сигурност, че мога да остана на длъжността, на която съм в момента.

П. Милев, София



Срочният трудов договор за заместване на отсъстващ титуляр е уреден в чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Прието е този договор да се определя като срочен под условие. Срочен е, защото ще бъде прекратен след определен период. Но е под условие, защото ще се прекрати, когато титулярят се завърне. Това е правното основание за прекратяване на договора съгласно чл. 325, т. 3 от КТ - завръщането на замествания на работа. Текстът гласи, че с изтичане на уговорения срок трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие.

Съвсем отделен въпрос е дали титулярят ще се завърне и какво ще стане, ако не се завърне на работа.

При положение че се завърне, договорът ще бъде прекратен на посоченото по-горе основание. Едва след това работодателят ще трябва да обмисли как, на какво правно основание да прекрати договора със завърналия се титуляр, за да сключи отново трудов договор с читателя за вече свободната длъжност. Предполага се за неопределено време, т.е. безсрочен. Възможно е да се намери и друго решение. Например да се разкрие нова щатна бройка, която да заемете по нов трудов договор, или да се предложи заемане на някаква комбинирана длъжност.

При положение че титулярят не се завърне, ще се задейства нормата на чл. 69, ал. 2 от КТ. Текстът засяга превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време. Първата му алинея гласи, че трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Тази алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъстващ работник/служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването(чл. 69, ал. 2 от КТ).

Това може да се получи, ако поради някаква причина заместваният пожелае да прекрати трудовия си договор и работодателят се съгласи. Подобна хипотеза може да се получи и ако не се завърне (т.е. не се яви на работа), когато изтече разрешеният му отпуск.