След развод съдът ми даде правото да се грижа за детето си. Сега имам възможност да замина да работя и живея в чужбина, но бившият ми съпруг е против да взема с мен и дъщеря ни. Дава ли му законът право да ни раздели сега?

М.П., Ловеч



Според правилото на чл. 71, ал. 2 от Семейния кодекс спорът при кого от двамата родители да живее малолетното дете се решава от районния съд по местопребиваването на децата. Абсолютно същото разрешение законодателят е възприел и при решаването на въпроса кой от двамата родители ще упражнява родителските права и задължения (родителската власт и основните родителски грижи) и за деца, родени извън брак. При развод на родителите мерките за малолетно дете се решават служебно от съда с решението за допускане на развода. Въз основа на тези решения малолетното дете следва родителя, на когото съдът е възложил да упражнява родителските права и задължения. Интегрирането на България в световната общност и освобождаването на движението на българските граждани доведе до усложнения по тези въпроси. От една страна, на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, не може да бъде наложена забрана да живее в чужбина и, което е по-съществено, не може да му се забранява да изведе със себе и малолетното дете. От друга страна, установяването на детето в чужбина би могло да се превърне в неотстранимо препятствие за другия родител да осъществява лични контакти с детето, ако той не разполага с достатъчно средства, за да си позволи временно пребиваване в страната, в която е детето с другия родител. Очевидно е налице колизия на права. Правото на българските граждани да напускат страна и да се завръщат в нея не подлежи на ограничения, освен ако те са необходими за защита на правата и свободите на други граждани. Въпросът е дали е допустимо правото на малолетното дете да напусне страната да бъде ограничено, за да не бъде нарушено правото на другия родител да осъществява лични контакти с него. С промени от пролетта на 1999 г. българският законодател отчете, че невинаги действията на родителя, при когото детето е оставено от съда за отглеждане и възпитание, са в негов интерес. Затова създаде правилото на чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, овластяващо компетентните органи при липса на съгласие от другия родител да откажат издаването на паспорт на малолетно дете. В своята константна практика Върховният административен съд многократно е указвал, че само несъгласието на другия родител не е достатъчно основание за прилагането на тази принудителна административна мярка, а компетентният полицейски орган е длъжен да събере всички данни, свързани с личността и положението на детето, като при решаването на въпроса следва да се ръководи от съображения за оптималния интерес на детето. Съгласно чл. 78, т. 9 от ЗБДС МВР може да не разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници или попечители. На административния орган е предоставено правомощието да прецени съществуват ли основания за налагане на принудителната административна мярка. В такива хипотези се прибягва до горното съдебно решение, заместващо отказа на родителя (брачен или извънбрачен). С чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на ограниченията, предписани от националния закон, като е въведено изискването за съвместимост на ограничението с другите права на детето. Според чл. 3, т. 1 от същата висшите интереси на детето са от първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, от административните или законодателните органи. Следва да се посочи, че в Закона за закрила на детето е предвидена специална процедура по изслушването му (чл. 15), с която се цели осигуряване на правото му на участие в съдебното производство във връзка с желанието му при кого да живее и в административното производство по издаване на задграничен паспорт и др.