Това са само малка част от нещата, които правят от един на пръв поглед
периферен за правораздаването въпрос
сериозен проблем.
Наскоро три денонощия в ареста прекара един от най-често използваните за психиатрични експертизи лекар Руслан Терзийски. Появиха се какви ли не тълкувания. От едната крайност - "идва ли лов на вещици за вещите лица", до другата - "не са ли съмнителни и не трябва ли да се проверят всички експертизи". Прокуратурата обвини психиатъра в престъпление срещу правосъдието, твърдейки, че е дал невярно заключение поне по два случая. Единият - за мъж, употребил алкохол и обвинен в незаконно притежаване и носене на оръжие. За него психиатърът е казал, че към онзи момент е бил временно невменяем. Но след това обвиняемият е признат за вменяем и осъден. Другият случай е с болен възрастен мъж, прехвърлил апартамента си на жената, която го е гледала. Сделката се оспорва от сина му. Според прокуратурата върху документа за прехвърляне е положен не подписът на собственика, а отпечатък от палеца му. При това човекът починал на следващия ден след прехвърлянето. Според експертизата на д-р Терзийски възрастният мъж е бил вменяем по време на сделката.
Всъщност, без да казва нищо конкретно, прокуратурата - особено за втория случай, се опита да внуши тежки заключения, които ако не успее да докаже, ще бере големи грижи.
Изтекоха и лични данни как за последните 5 г. арестуваният и по-късно пуснат срещу гаранция от 10 000 лв. психиатър декларирал 240 000 лв. доход. Терзийски заяви, че изобщо не се чувства виновен. Той съзря и удар срещу себе си, който можел да е от работата в "конкурентна среда" .
Случаят "Терзийски" избута на преден план важни въпросителни за правораздаването в България. Защото мизерните хонорари, възможностите за влияние върху хода и изхода на съдебния процес, законовите неясноти и непълноти около експертизите и ролята на вещите лица очевидно
могат да блокират системата и справедливостта
Почти по всяко административно, наказателно, гражданско или търговско дело е необходимо изработването на експертиза и използването на вещи лица. Те се налагат при всяко транспортно нарушение, убийство или телесна повреда. Без тях е невъзможно разследването на всички документни, финансови или данъчни престъпления. Задължителни са и при решаването на съдебна делба, при който и да е имуществен спор, попаднал в съдебна зала, а също и при трудовите дела. За тях са отделени специални места и в Гражданския процесуален кодекс, и в Наказателно-процесуалния кодекс. Предвидена е и специална наказателна отговорност в НК при умишлено или непредпазливо даване на невярно заключение.
Законът да не задължава съда, прокуратурата или пък следствието винаги да се съобразяват с мнението на вещите лица и техните експертизи, но те са важни за всеки процес. Когато няма силни доказателства или свидетелите не помнят, остава експертизата. И понякога е без значение дали едно експертно мнение е опровергано от тройна експертиза, тройната от петорна, петорната от седморна и т.н. - стига се понякога и до експертизи от 11 души дори. Често дознател, следовател или прокурор се позовава на експертизата, за да подкрепи обвинителна теза. Още по-често съдът произнася присъди и решения въз основа на експертните заключения. Естествено е магистратите да разчитат на специалист, след като примерно не отбират много-много от медицина, техника, оръжие, финанси и т.н.
Заради всичко това не е трудно да се стигне и до съмнението, че всяко дело може да бъде манипулирано от едно или друго становище. И затова трябва да се изчиства всичко, да се доказва. Защото
ако и експертизите бъдат поставени под съмнение,
наистина може да се стигне до проблем за цялото правораздаване, а оттам и за функционирането изобщо на държавата. И това е логично - защото често няма достатъчно сигурни преки доказателства, а ролята на свидетелите в един процес винаги е спорна. Не може примерно присъда да се основава само на данни, събрани чрез специални разузнавателни средства. И много често нещата остават на преценката на експертите.
Много е важно дали експертите се оплакват от ниско или нередовно заплащане, какъв е съставът им, наистина ли са най-висококвалифицираните и безспорни специалисти, какви са критериите, по които се оценяват заключенията им, има ли възможност за проверка и надзор и т. н., и т.н.
Заговори се и за неформална каста на експертите. Защото се въртят едни и същи хора по делата. А се е случвало и да мине еднолична, тройна, петорна експертиза и да не могат да се намерят 7 души, за да ревизират дадено заключение. Дори и всички предишни да си противоречат. Просто защото само толкова експерти има посочени в съответния списък.
Проблемът с вещите лица става относително публичен, когато например осъдят условно вещо лице по обвинение, че по реституционно дело е завишило с няколко пъти оценка на имоти на магистратски шеф на окръжно ниво. Че не може да се намери и съд да го осъди, защото всички в района дават отвод. Но това се случва толкова рядко, че покрай съмненията и скандалите се забравят същностните проблеми.
Определено една от най-големите драми са ниските хонорари. Група вещи лица атакуваха Наредбата на Висшия съдебен съвет, с която се определят възнагражденията. В жалбата те сочеха, че "наредбата не стимулира навлизането на висококвалифицирани специалисти в съдебната система като вещи лица поради жалкото заплащане". Че се "създават условия за поръчкови експертизи", в които "срещу определено по-високо извънсъдебно възнаграждение в съда могат да се представят експертизи, които да отговарят на предварително определена от една от страните теза". Казваше се също, че "сегашното положение прави възможно нарочното протакане на дадена експертиза, защото това е вариант да се вземе по-висок хонорар". И че "между вещите лица почти няма хабилитирани лица или дипломирани експерт-счетоводители заради малкото пари". Беше даден и красноречив пример - при иск на сума от 3 657 000 лв. минималното възнаграждение на адвоката по Наредбата на Висшия адвокатски съвет е 73 480 лв., докато експертът може да вземе най-много 200 лв. И още - "всеки умен адвокат или страна по делото може да си наеме вещо лице дори извън региона на делото, което срещу прилично възнаграждение да му изготви експертизата".
Така или иначе, нищо не излезе от атаката им и възнагражденията им продължават да са смешни. Като прибавим към това и занижен професионален морал, се стига до парадоксите по едно най-обикновено дело за делба различни вещи лица дават заключения, в които оценките на едни и същи вещи се разминават в пъти. Случва се и при много други експертизи.
Сигурно има вещи лица, които са си заслужили наказателна мярка, но това не решава основния проблем за качеството на експертните мнения, които ползва съдът.
КАРЕ
Размери на възнагражденията на вещите лица
Наредба №1 от 5 май 2004 г. определя условията и реда за определяне на възнагражденията на вещите лица. Тя е издадена от председателя на ВСС. Ето колко струват някои от експертизите:
1. Съдебномедицински, в т.ч. съдебно-психиатрични, съдебно-психологически 30 лв.
2. Съдебно-технически | 30 лв. |
3. Автотехнически и транспортни | 30 лв. |
4. Криминалистични, в т.ч. графологични, балистични | 30 лв. |
5. Съдебно-счетоводни и финансово-икономически | 30 лв. |
6. Оценка на недвижими имоти и предприятия | 30 лв. |
7. Оценка на движими вещи и услуги | 25 лв. |
Наредбата определя, че когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението се заплаща на всяко едно от тях. За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, минималното възнаграждение може да бъде увеличено, но най-много до 100 %.
ВТОРО КАРЕ
По закон органът на съдебната власт назначава извършването на съответната експертиза, като назначава съответното вещо лице или вещи лица. Това става, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката.
Има случаи, когато обаче тя е задължителна. Например в Наказателния процес това е налице, когато съществува съмнение относно:
1. причината на смъртта;
2. характера на телесната повреда;
3. вменяемостта на обвиняемия;
4. способността на обвиняемия или на свидетел правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях с оглед на физическо и психическо състояние.
Задължително е съответният магистрат да формулира правилно, точно и конкретно въпросите. От своя страна вещото лице не може да излиза извън поставените задачи. Съдът може да приеме или не даденото му от вещото лице заключение.
Всеки експерт носи наказателна отговорност, ако даде невярно заключение. Ако се стигне до осъждане на вещо лице, това може да е основание за възобновяване на дадено дело, дори по него да има влязло в сила решение или пък присъда.