- Проф. Ангелов, сред протестиращите учители има и възпитаници на вашия факултет. Подкрепяте ли ги в стачката?

- Струва ми се, че тази стачка изключително много е закъсняла, защото проблемите са от години. И те в никакъв случай не могат да бъдат свързани с качеството на преподаването и качеството на образованието. Проблем например е и феминизацията. 80% от българското учителство е от женски пол, а в сферата на предучилищното образование то е 100%. Като гледам исканията на различни родителски общности за качеството на преподаването се забравя нещо много елементарно - защо децата учат на 2 смени. А този въпрос е свързан с качеството, защото явно не стига материалната база. Държавата няма политика в сферата на образованието и не цени онова, което е инвестирала в един учител. Основният проблем идва от сферата на управлението. Като говорим за качество, някой следи ли нивото на депутатската заплата съобразно качеството на извършената работа? Видяхме гафа с ученическите екскурзии. Някой да потърси отговорност от онези, които не знаеха какво говорят? Защо не им се орежат заплатите? Вместо това те непрекъснато се увеличават. Там никой не гледа за качество - кой ходи на работа, колко време, какво създава, защо се създава продукт, който впоследствие трябва да бъде поправян по хиляда пъти, но ако има една грешка в учебника, дори и печатна, цялото общество скача и казва: "Виждате ли? Те са еди-какви си".

- Къде виждате корените на стачката?

- От половин година се знае, че е възможно да се стигне до този кризисен момент. Не може министър-председателят да излезе и да каже, че в образованието се движат някакви неидентифицирани 800 млн. лв., които идват от частни уроци. Колко от учителките в детските градини дават частни уроци? Колко учители от началното образование дават частни уроци? Преди много години, когато аз съм започнал като учител, съм започнал със 100 лв. В същото време военните получаваха около 500-600 лв. Тогава средната заплата за страната беше 300-350 лв. Не мога да разбера защо в продължение на години, след като учителите са спестили толкова много пари на държавата и сега искат нещо съвсем реалистично според мен, едва ли не се казва "Защо сега, ами не иначе?". За шофьорите нещата се направиха моментално. Самият министър Вълчев заяви, че го било срам, като минава покрай СУ, от това, че един шофьор взима повече от ректора. Ако го е срам, има елементарна крачка, която трябва да направиш - просто си подаваш оставката, след като не можеш да свършиш работата. Това е истината, а не да жалиш учителството и в същото време да се съгласяваш: "Те са много зле, те са на дъното, но не може". Защо да не може? Докога няма да може?

- Имате ли впечатления как са уредени тези въпроси в ЕС?

- В Дания не може заплатата на учителя да бъде по-ниска от средната работна заплата за страната и това е закон. Не може един учител да не бъде използван през целия си живот като потенциал, защото в него е инвестирала държавата. Ще дам пример и с Великобритания. В последните 10 години консервативните англичани явно са разбрали значимостта на предучилищното образование и влагат невероятни средства за подпомагането му. Тезата им е, че ниско платен труд води до ниско самочувствие и ниски резултати. Не случайно началният учител и учителят в детската градина във Великобритания взимат над 22 000 британски лири годишна заплата, която е една от най-високите в сферата на ЕС. Някой замислял ли се е след година, две, три въобще ще имаме ли учители?

- Има ли кандидат-студенти, които пишат педагогиката на първо място?

- Всеки ще каже, че това е почти абсурд. Имаше години, в които наистина деца поставяха тези специалности на първо място. Вече почти няма такива случаи. Влизат в нашия факултет и ако успеят да завършат, започват да се занимават с други професии и се справят изключително добре. Какво се получава? На практика губим невероятно "сиво вещество". Имаме няколко "потока", в които подготвяме учители в уникални специалности - предучилищна и начална педагогика с чужд език. Наши студенти продължават обучението си в САЩ или ЕС и колегите от висшите училища там са направо сбъркани - не случайно употребявам тази дума - от нивото и качеството на полученото образование и съотношението между езиковата, психологическата и социологическата подготовка, която даваме.

И сега се получава парадокс - ние подготвяме висококвалифицирани учители, те влизат в нашите училища и им се казва, че са ниско квалифицирани, т.е. започват с някаква мижава заплата, която надали може да им стигне за нещо. Е, колко време ще остане този човек там? Директно ще замине някъде навън. Онзи ден чух поредното изследване за проблемите на образованието. Проблемът на нашето училище бил, че колегите не могат да работят в екип. Може би е вярно, и то по една много проста причина - невероятното текучество. Младите се занимават година-две и си вдигат чукалата. По-възрастните се прехвърлят в частни училища за много по-висока заплата. Столичното 73-то СОУ например е невероятно училище. От тази година четирима от водещите учители напускат и отиват в частни училища. Веднага се казва: "Ама частното е много по-добре от държавното, те в държавното не си гледат работата". Интересно откъде отиват учителите в частните училища? Да не би да ги внасят от чужбина? Това са същите кадри, същата образователна система, същият потенциал.

- В същото време има студенти, които влизат в педагогическа специалност, класирана от тях на 12-о място.

- Когато бъдещата професия ще е икономически обвързана със степента на образование и квалификацията, която получаваш, нещата няма да стоят по този начин.

- Не е ли парадокс това, че учителите имат добра квалификация, а има сериозно изоставане в знанията на децата?

- Нашите деца постигат невероятни резултати в Европа и в Америка. Ако те не са били добре подготвени тук, няма да се справят и там.



ВИЗИТКА

Проф. Божидар Ангелов е роден през 1954 г. в София. Завършва педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е сред авторите на програмата за възпитателно-образователна работа в детската градина и на Държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание. Има над 60 научни разработки - книги и статии, по проблемите на масовите комуникации, развитието на речта и овладяването на езика. От октомври 2003 г. е декан на Факултета за начална и предучилищна педагогика съм СУ. Годишно във ФНПП се дипломират около 500 студенти.