|
| ----- |
По компенсации за положения труд обаче българските учители си остават на местно ниво, формирано още по времето на дядо Славейков - на даскала по-малко, отколкото на говедаря. Най-ниска заплата сред 30-те развити страни получават учителите в Унгария - около 2000 лв. на месец, или 20 000 долара годишно.
Друг важен показател е отношението на годишната заплата на учителя към брутния вътрешен продукт на глава от населението. Този индекс показва мястото на учителя в скалата на разпределението на националния продукт. В развитите страни той е между 1 и 2. У нас показателят е под единица, при това намалява през годините.
В международната практика се е наложило измерване на образователните системи в дълбочина. Посоченият по-горе доклад от 500 страници прави точно това. Според мен първата претенция на протестиращите учители към правителството трябва да е да се направи дълбочинна диагноза на образователната система по международни стандарти, която да стане обект на национална дискусия. Сега се говори безразборно за диагноза и терапия, но всъщност липсва и едното, и другото.
---------------------
Учителският протест е свързан с два фундаментални проблема на националната икономика - макроикономическата стабилност и растежа. Правителството твърди, че всичките му усилия и всичките ни жертви са за опазване на макроикономическата стабилност и за постигане на висок икономически растеж.
Политиците вече 10 години се фукат, че са въвели валутния борд. Но те забравят фундаменталния факт - бордът бе предизвикан от уличния протест. Ако перифразираме един поет, можем да кажем, че недоволството ражда реформите. Но за да се стигне до реформи, освен недоволство са нужни и политически лидери, които да изведат обществото от кризисната ситуация. Това значи да се намери решение на изострените противоречия.
Вместо това
правителството превръща всеки протест в барикада
Още не е отшумял случаят с "Топлофикация - София". Общото между проблема "парно" и учителското недоволство е в това, че хората не могат да си плащат сметките. Въпреки макроикономическата стабилност, постигната благодарение на борда, българите не живеят добре. Преди си плащаха сметките за основните жизненоважни услуги трудно, а сега вече изобщо не могат да ги плащат. Именно това е аргументът за по-високи заплати.
Ниските заплати са причина за разстройване работата на доставчиците на основни услуги на населението. Този проблем ще става още по-остър, но той не се обсъжда. Вместо това на преден план се размахва плашилото на инфлацията като грижа за макроикономическата стабилност.
Разбира се, стабилността е условие, без което не може. Но от името на учителите бих отправил към правителството следния въпрос:
Каква е цената
на поддържаната в България макроикономическа стабилност? Отначало тя се крепеше на един стълб - паричния съвет, и цената й можеше да се измери с поддържания валутен резерв. Но сега макроикономическата стабилност във все по-голяма степен се крепи и на втори стълб - задължителния бюджетен излишък, поддържан поради високия дефицит по текущата сметка. Чрез този втори стълб в името на стабилността се оказват блокирани 6-7% от БВП - 3-4% бюджетен излишък + 3% допустим дефицит на бюджета. Това е причината да остават недофинансирани основни сфери на обществото като образование, здравеопазване и др. За управляващите е удобно да има излишък, защото в крайна сметка те го разпиляват по свое усмотрение.
Цената за поддържане на макроикономическата стабилност е висока, продължава да расте и това се превръща в колосален проблем на българското общество. Именно оттук извира протестът на учителите - те се бунтуват срещу диктатурата на бюджетния излишък.
Вторият фундаментален проблем на българската икономика е поддържането на висок и устойчив растеж. Един министър дори се изцепи, че постигаме
бурен икономически растеж...
Дали е бурен, е спорно. А Световната банка вече предупреди, че потенциалът на нашето развитие се изчерпва и че трябва да се търсят нови източници. В последния си доклад за България банката отбелязва, че от 2003 г. насам растежът идва от силно увеличаване на заетостта, докато производителността се увеличава само с 2% годишно. Основен фактор за увеличаване на производителността е създаването на висококвалифицирани кадри чрез образователната система. Докладът посочва, че България трябва да предприеме решителни реформи в тази сфера.
А заплатите и реформите са скачени съдове. Първо - ниските заплати блокират функционирането на доставчиците на основни услуги на населението. Гражданите стават все по-големи длъжници, а неплатените сметки затормозяват работата на доставчиците. Излиза, че правителството пази макроикономическата стабилност за сметка на разстройство на икономиката на милиони домакинства и на ред предприятия. От социална гледна точка това е ситуация с висока запалимост.
Има и нещо друго -
ниските заплати убиват всякакви стимули
за труд в образованието, както и здравеопазването. Заплатите трябва да са толкова високи, че да предизвикват конкуренция за учителски и лекарски места.
Голям проблем на правителството е, че не може да намери баланса между ортодоксалния модел, целещ поддържане на макроикономическа стабилност, и икономиката на предлагането, която има за цел да създава стимули в икономиката за труд и конкуренция.
През 1945 г. в САЩ бе създаден Съвет на икономическите консултанти на президента - орган, който да отговаря за макроикономическата стабилност. Много скоро тази отговорност бе прехвърлена на Федералния резерв, а Съветът на икономическите консултанти пое отговорността за ефективността в националната икономика, която се осигурява от създаването на стимули и конкуренция.
Протестът на българските учители разголва един голям проблем на управлението на държавата: как да се премине от вече изхабения модел на поддържане на макроикономическа стабилност към модел, който осигурява стабилност плюс по-високо благосъстояние. Този проблем ни поставя в ситуация, подобна на тази от 1996 г. Въпросът е дали управляващият елит на страната ще успее да вникне в реалните проблеми и да предложи ефективни решения, или решенията ще дойдат чрез криза.
* Авторът е преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", катедра "Икономика".
дено.
