"Миналата година светът полудя! 2006 г. бе обявена за Моцартово време и търговците в храма направиха всичко възможно да продадат колкото се може повече стоки с тази марка." Така ударно започва вчера "24 часа" статия, с която не само ни въвежда в храма на непреходните ценности и класическото наследство, а направо ни хвърля в оркестрината. Та да чуем по-ясно строфите "Фигаро тук, Фигаро там", които вестникът щедро приписва на операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро". Те са от друга опера на друг композитор, но това великодушно е подминато. Акцентът пада повече върху изящното сравнение между бонбоните "Моцарт" и гениалния композитор. Констатацията, че "нотираните изкушения на композитора са не по-малко вкусни от какаовите", прелитащият си я записа на ръката, за да блесне вечерта пред мацките с остроумна фраза.

По пътя към същия храм "Труд" изправя читателя пред други покъртителни факти от житието на композитора: "Казанова бил съветник на Моцарт". Само че не го съветвал как да кръшка, както би си помислил някой по-смотан читател, ами го съветвал как да издокара образа на прелъстителя Дон Жуан. Щото нали на Казанова това си му е първа специалност, а пък Моцарт наблягал на музиката. И не бил никакъв прелъстител, а напук на клюките обожавал жена си Констанце, на която е приложена истинска снимка - "една от първите, правени в Бавария". Защото за разлика от именития си съпруг доживява до дълбока старост и става съвременник на дагеротипната фотография.

В храма на народното просвещение е ясно какво става - седенки и размотаване. "Новинар" е направил интересно откритие - "Министрите от "седянката": Извиняваме се". За Орешарски спор няма: в писмен вид се извини, не че е кой знае какво. Ама Вълчев - кое точно му беше извинението? Че няма защо да се извинява, ама щом трябва - нещо в тоя дух го насилиха да каже, много беше интересно. Малко нахално чак. Но и това е от друга опера.