Животът, каквото и да смятаме или както и да считаме, се крепи на математиката. Тя е универсалният космически език. Стига някой да те разбере.

Може би защото беше кръгъл сирак и с квадратна глава, го кръстиха Пиер. Нали така се изчислява лицето на кръга - пи по ер на квадрат...

В сиропиталището хлапетата му викаха Пешо, а възпитателите - Кръглия сирак с квадратната глава.

Ех, имало глава да пати... На квадрат!

Често бягаше. При поредното преброяване се оказваше в неизвестност, та му лепнаха прякора Пешо Игрека.

- Къде беше? - питаха строго възпитателите.

- Измервах разстоянието между точка А и точка В - отговаряше непринудено Кръглият сирак с квадратната глава и уточняваше с каква скорост го е правил.

Оценяваха математически му заложби и му поставяха всякакви задачи. Имаше ли събиране на вторични суровини или вадене на картофи, на него ги възлагаха. Но обикновено изпразваше, а после пълнеше градския плувен басейн, чиято управа беше сключила шефство със сиропиталището. Той пък, за да не скучае край басейна, си редеше кубчето на Рубик - винаги го правеше за нула време. После плуваше на воля. Само дето получи възпаление на синусите.

Когато напусна дома, Кръглият сирак с квадратната глава (по кръщелно - Пиер, а по прякор - Пешо Игрека) се записа да следва математика. Настаниха го в общежитие, получи стипендия.

Докарваше си и по някой лев отгоре - даваше консултации на закъсали колеги как с наличните си средства да вържат двата края.

Участваше и в студентските протести. Ходеха по улиците и носеха плакати, на които пишеше: "Свобода!", "Равенство!", "Братство!". На него като математик и активист в Партията на радикалите винаги му се падаше да носи плаката с "Равенство!".

След един протест обаче попадна в любовен триъгълник. Другите две страни - колега и колежка - се чудеха как с наличните си средства да прекарат вечерта. Той ги консултира безплатно, макар и да знаеше, че както няма безплатен обяд, така няма и безплатна вечеря. Впоследствие колежката, която беше равнобедрена и с това го привлече, се оказа без спирала. Колегата пък изчезна в безкрайността...

Тогава Пешо Игрека разбра какво е простото тройно правило в случая, а именно, че в тоя любовен триъгълник той е тъпият ъгъл. Втресе го, та трябваше да се лекува с пирамидон.

Бащата на колежката обаче реши задачата. Беше директор на цирк "Глобус", който гастролираше предимно в чужбина. Пристигна и взе младите със себе си.

Пешо Игрека му стана зет. И понеже имаше атлетични данни, веднага беше включен в гимнастическата пирамида, с която се откриваше цирковият спектакъл - беше в основата й.

Успехите обаче се занизаха в геометрична прогресия. Мосю Пиер, както взеха да го анонсират на афиша, стана №1 на програмата.

Всяка вечер в края на спектакъла музиката свиреше туш, а Кръглият сирак с квадратната глава, върху която лъщеше черен цилиндър, изпълняваше страховития номер, известен по целия свят като "Трапецът на смъртта".

"Откъде тръгнах, докъде стигнах - мислеше си той. - Какво нещо са тайните на математиката..."

Беше доволен, че чрез "Глобус" видя свят. Докато неговите колеги от Университета още протестираха по улиците. Вместо да мъкне плаката с "Равенство!", той реши това житейско равенство за себе си.