"Другата в мен" е дългоочакваното завръщане на Джоди Фостър в главна роля. Една от най-големите съвременни актриси, спечелила първата си номинация "Оскар" на 14, а двете си награди - преди да навърши 30 години, напоследък стоеше в сянката на прожекторите. Игра само в шест-седем филма за последните 13 години, ролите й в много от тях дори не бяха ключови. Позабравихме физиономията на жената от "Обвинената", "Мълчанието на агнетата" и "Нел".

А също и способността й да фокусира целия кадър в една-единствена точка от лицето си. "Другата в мен" припомня убедително за това нейно умение. Филмът не е най-добрият нито в биографията на Джоди, нито в тази на режисьора Нийл Джордан ("Играчка-плачка"); ала и двамата отлично знаят силните си страни и се заиграват в камерна драма с бавно ескалираща работна температура.

Джоди е радиоводеща в Ню Йорк - "най-безопасния голям град в света". Тя и приятелят й са нападнати в Сентръл парк, той - зверски убит. Героинята й Ерика Бейн се опитва да се справи с болката от загубата. И се справя - като си купува пистолет и започва да раздава възмездие по улиците на Голямата ябълка, измервайки справедливостта със собствения си аршин. В тийнейджърска възраст Фостър партнираше на Робърт де Ниро в "Шофьор на такси". Героят му, ветеран от Виетнам, озвучаваше душевния си разпад с пистолетни изстрели. "Другата в мен" не е шедьовърът на Скорсезе, а постединайстосептемврийският мотив на Ерика Бейн е по-банален и плакатен (а и морално по-съмнителен ) от този на Травис Бикъл. Но скоро става ясно, че тя е единственият подходящ избор за изпълнителка на противоречивия персонаж.

И Терънс Хауърд е отлично попадение в ролята на полицая, който тръгва по петите й - не е доволен друг да върши работата му. Срещата на двамата е неизбежна - и жалко, че на сценаристите Родерик и Брус Тейлър не им е хрумнал по-реалистичен финал.

На български екран "Другата в мен" има и още един плюс. Творческият превод на оригиналното заглавие The Brave One е рядко добро попадение на българския разпространител-преводач (обикновено промените водят до печално-идиотски резултати). Той изразява идеята на филма и метаморфозите на главната героиня много по-добре.