Още от деца знаем, че най-хубавите приказки са тези, които разказват простички истории. В художествената литература добрите разкази стъпват здраво върху основата на историята, която се случва в тях. Киноразказът не прави изключение. С нескрита радост забелязвам, че в последните няколко години историите в родните продукции все повече се опростяват. Това прави и филмите по-гледаеми и по-разбираеми за средния зрител.
Заглавието на най-новия български филм е ясно и красноречиво - "Шивачки". Също толкова обикновена е историята - три момичета от Попово идват в София, за да си намерят работа и да избягат завинаги от малкия град, в който всички се познават и одумват. Филмът разказва за избора, който прави всяка от тях, и за дългоочакваната среща с неочаквано големия и различен мегаполис. И трите момичета срещат любовта - всяка както може би си я е представяла.
Режисьорът и сценарист Людмил Тодоров е съумял да направи филма точно толкова простичко, колкото е нужно - без да се опитва да усложни драматургията, без да се опасява, че може да доскучее на претенциозната публика. Майсторски пришива хумора към драмата, личната история на всяко момиче към проблемите на всички, дръзнали да опитат късмета си в столицата. Но тук Тодоров не е сам. В главните роли са три млади и рядко талантливи български актриси - Александра Сърчаджиева (Дора), Елен Колева (Елена) и Виолета Марковска (Катя). И трите момичета играят впечатляващо. Ролите им са коренно различни, но еднакво трудни. И въпреки известната неопитност пред камера и сложните характери, в които са се превъплътили, никъде във филма момичетата не преиграват. Подобен резултат е постижение за българското кино, където често актьорите стоят като зашити с бели конци върху ковьорче.
Освен с ударния троен талант в главните роли Людмил Тодоров разполага и с отличен поддържащ състав - Асен Блатечки (в най-добрата си роля досега), Гергана Стоянова, Филип Аврамов (безобразно забавен), Нона Йотова (блестяща като фолкпевачка), Юлиан Вергов (сводник-хубавец). Можеше да се мине без ролята на Йоана Буковска - незнайно защо с перука, незнайно защо въобще намерила място във филма.
|
|