Дали са причина съвсем наближилите избори, дали е някакъв нов грипозен щам, усилващ речевата експресия, но из медиите зинаха усти като минохвъргачки!

Далеч нямаме предвид мощния вербален поток на есеиста в "Новинар" с гола глава и тъмни очила, в който той се е изхитрил да вкара думата "лайна" и нейните синоними около 20 пъти в три-четири фрази. Това е така да се каже обикновена публицистика, а фекалната й образност си е потребност на автора и нека си пише човекът, щом го вдъхновява съдържанието на каналите.

Прави ни впечатление друго - как учителската стачка радикализира речта на уж уважавани люде, при това без да броим самите учители, готови да лягат вече по кръстовища, но не и да влязат в час.

"Жеко направи даскалите просяците на Европа" - така е решил "Стандарт" да характеризира сърцераздирателната просба на профсъюзните лидери към посланиците на ЕС у нас да помагат с храни и лекарства на стачкуващите.

Пак вътре в същия вестник деликатният инак музикант Любомир Денев е изригнал срещу българското учителство като един Везувий: "О, неразумний юроде, поради что срамиш святото име учител и кой дявол те накара да дрънчиш на улицата със свещения училищен звънец и да крещиш като обезумял "пари, пари, пари"?! Нямаш ли срам?"

Решихме да потърсим умереност при кандидатите за кметове, белким тям са по-достъпни благостта и мъдростта. Почнахме със Заимов в "24 часа": "Няма случай, в който например насред задръстване човекът в колата до мен да не ме познае и да не ми помаха с ръка. А в 90% от случаите и ми се усмихват."...Това ни напомни печално нашумелия, лека му пръст, министър Абрашев, който също се похвалваше как посланиците го познавали и горещо го поздравявали издалеко... Наместо да хареса тази детска добросърдечност у г-н Заимов, в "Труд" кандидат-кметицата Първанова се е изказала грозно: "Заимов е медицински случай"...

Е, нямате ли срама, питаме ний?

А пресата в ответ: "мамата, мамата..."