Когато една жена бърза, токчетата й къртят парченца от плочките и никоя тълпа не е достатъчно гъста, за да я спре.

Обаче бариерата я спря! Може би защото край нея бдеше железничар.

- Стоп! Проверка на превозните документи! - каза той със суровата сериозност на всеки човек, поставен някъде на пост.

- Какви документи, моля, бързам!

Нейното непознаване на правилата за общуване с всеки човек, поставен някъде на пост, не смутиха служебното лице. То каза:

- Както знаете от масмедиите и останалите медии, на Централна гара бяха поставени заграждения с цел да се спре достъпът на гратисчии без редовно закупен превозен документ до влаковете. Вие имате ли такъв?

- Какво, билет ли? - тя разрови дълбините на чантичката си. - Ето!

Железничарят го разгледа внимателно, потискайки явното желание да го опита и със зъби.

- Изглежда редовен... - неохотно призна той, после се оживи. - Но дали наистина е ваш? Кажете, без да го гледате, закъде е билетът?

- За Пловдив, за там пътувам! - изстреля жената и си погледна часовника. - И трябва да ви кажа, че...

- Момент, заповядайте билета си...

Тя грабна хартийката, нарами пак сака си и понечи да премине под бариерата.

- Стоп! - спря я постовият. - Къде така? Не съм ви проверил още!

- Нали ми проверихте билета?!

- Билета - да, но не и външния вид! Я да видя... - той я огледа сурово. - Червило - добре. А грим около очите?

- Гримирала съм ги, но дискретно!

- Всички така казват! Аз защо не виждам грим, а?

- Щото толкова ти разбира главата!

- Моля, моля! - ръката му сама затърси липсващо оръжие на колана. - Завършил съм с отличие тридневен курс "Теория и практика на грима у нередовния пътник"!

- Добре, бе, ето.... Още руж... Ето и още сенки... - след няколко движения тя заприлича на бардама в много малките часове. - Как съм сега?

Железничарят я наблюдаваше респектиран, с отворена уста, почти пълна със зъби.

- Напомняте ми индианския вожд Оцеола, с когото се запознах в трети клас от прочитната литература и оттогава е мой кумир!

- Значи да тръгвам, защото трябва да ви кажа, че....

- Момент, къде така! - сепна се той. - Ами ако чорапогащникът ви има бримка? Локомотивът нов, вагонът рециклиран, купето прахосмукирано, а вие - с бримка на чорапогащника!

- Нямам бримка, ето! - тя демонстрира крак като Айфеловата кула, гледана откъм Триумфалната арка. - И трябва да ви кажа, че...

- Да, наистина нямате бримка - призна с половин уста постовият. - Е, това е всичко, кажете сега каквото искате да кажете?

Тя погледна часовника си:

- Искам да ви кажа, че заради вас изтървах влака!

- Голяма работа! Влакове много! Важното е, че вие сте опрятна и напълно готова за пътуване.

- Ама нали трябваше да пътувам за Пловдив!

- Можете да пътувате до Враца, цената на билета е същата.

- Как до Враца?! Откъде-накъде до Враца?!

- Това вече аз не знам - той отчуждено вдигна бариерата. - Само трябва да ви кажа, че влакът за Враца тръгва след три минути и ако не побързате, ще изтървете и него!

Тя хукна по перона, а изпод токчетата й хвърчаха искри.