Ако някой, облечен подобно на Димитър Бербатов - с бледо като на призрак лице и спортна, лошо оформена прическа в стил готик кръчма, почука на вратата ви по време на Хелоуин идната седмица, молейки за лакомство, не му затръшвайте прибързано.
Имайте сърце, защото никога не се знае. Може този път да не е един от онези досадни тийнейджъри, които крещят по улицата, опитвайки се да вземат нещо за нищо, повлияни донякъде от глупавата американска традиция. Този път може да е самият Господин Сърдитко. Отегчен от своята неспособност да се представи добре в отбор, който е спечелил само един мач в английския шампионат този сезон, Дим (б. р. - както е наречен Бербатов) в момента отчаяно търси нещо, с което да се занимава през вечерите.
Нека си признаем, че той с лекота би минал за нацупен шестокласник. Дайте му сладкиш или нещо подобно и сложете усмивка на това кисело малко лице. Ако се вгледа човек, ще разбере как контрастира това навъсено изражение на Бербатов с лъчезарната усмивка на Тео Уолкот от "Арсенал", който никога няма време да излиза навън и да иска сладкиши просто защото е прекалено зает да бъде добър във футбола. И вижте къде го отведе това - към дебют в Шампионската лига. И два гола, играейки за отбор, който е на върха на таблицата в английския шампионат, и печелейки европейски мачове по очарователен начин.
Като гледам името на вестника, това ще да е кварталният вестник на Камдън Таун, квартал в северен Лондон, чиито жители са в болшинството си фенове на Арсенал.Кой е тоя мухльо, дето е писал статията да ми сравнява Бербатов, който на 20 години игра на финал на Шампионската лига и бе идеалния отбор на Висшата Лига в ПЪРВИЯ си сезон в Англия, с Уолкот Типично по английски, виновника никога не е англичанин.А всъщност един Майкъл Доусън, например, заслужава много повече упреци от Бербо, защото е трагичен.
Краучи на два пъти и един път Рийзе имаха хубави положения. 10-10 голови момента и 4-7 удара във вратите говорят доста ясно, че футбола който се игра беше доста нападателен! 
/, да го ДУХА 
