От 6-членния мини състав на националния отбор по бокс, след II кръг на световното в Чикаго за по-сериозните битки останаха само еврошампионът Борис Георгиев (64 кг) и бронзовият от световното преди 2 г. Кубрат Пулев (+91 кг). Двамата са членове на БК "ЦСКА-Литекс" и възпитаници на треньора Михаил Таков, който тук води партизанско съществуване, за да бъде по-близо до момчетата. Само защото те искат това.

Георгиев взе втората си победа срещу неудобен съперник - Дресен (Гер). През I рунд Борето го "опипваше" и вкара 4 пъти бързи серии с 2-3 прави удара в главата му, но на таблото си светеха две нули, чак в края стана 1:1. Еврошампионът разбра, че трябва да побеждава и съдиите - още по-бързо темпо, неуловима игра с крака, бързи прави и 5:1 - Дресен не можеше да реагира. До края беше тягостно, реферите премълчаваха атаките на Борето, но по-добрият запази аванса си - едва 10:7 след последния гонг. Георгиев вече мисли за утрешния бой с китаеца Май, който не блести с азиатска пъргавина.

Свръхтежкият Кубрат Пулев отново демонстрира зряла игра. Разправата с якия грузинец Лобзанидзе на старта явно не е изключение. Когато тежък боксьор пази дистанция и не залита по модата на постоянните прегръдки, означава преди всичко тактическа мисъл. Кубрат не даде на чеха Пруса да го докосне и с финес натрупа аванс през рундовете - 4:1, 13:1, 19:1, 21:3. След това българският щаб замина към хотела, а Таков и Пулев започнаха възстановяване в залата - една съвсем сериозна тренировка... На 1/8-финала (31 октомври) Кобрата играе с колегата си бронзов медалист от миналото световно Камареле (Ит). И той върви убедително напред, така че важно ще се окаже тактическото надлъгване.

Разочарованието се нарича Алексей Шайдулин (57 кг). След успешен старт сребърният от световното в Китай`05 се изправи срещу едно бойко момче от Беларус - Бямадски, което знаеше на какво може да разчита срещу по-класния руснак - физическа и волева битка. И я наложи. Двамата млатеха като на пристанището - жестока размяна на удари. Алексей все пак се измъкваше с точка за точка. Накрая - 21:23, нашият изравни 24:24, но буквално с последния гонг Бямадски нанесе своя удар. За него бе необходимо нещо свише. То беше в сърцето му, защото се биеше за своите - за народа си. Шайдулин не бе виновен за нищо друго, загуби пред единственото, което беше по-голямо от него. А от спортна гледна точка - че рано-рано разреши такъв побой. Нашият щаб пък подаде контестация срещу съдийството.