Обещаха ни Градове и Села на слънцето.

Обещаха риба в реките, дивеч в парковете и манна небесна в междублоковите пространства.

Обещаха да извозват редовно в космоса личните ни и обществени отпадъци на бартер - оттам пък щели да свалят на Земята марсианската канализация.

Обещаха да превърнат трафика в график, сокаците - в магистрали, гъсениците - в пеперуди, мечовете - в рала, последните - в първи, маймуните - в човеци.

Обещаха яхти и джетове за онези, чиито гемии са потънали в морето.

Обещаха да каращисат върбите ни с круши, с кюстендилски ябълки, със смилянски боб, с биволски сърца.

Обещаха с чужди ръце да ни вадят кестените от огъня и да сърбаме тройно повече от онова, дето сме надробили.

Обещаха ни да живеем с орлите.

Обещаха, че ако всичко това, не дай си боже, не се случи по вина на глобалното затопляне, редовно ще ни бършат сълзите и сополите с ароматизирани кърпички "Българска роза".

Накрая обещаха и - колко мило от тяхна страна! - да ни вкарат по християнски, по мюсюлмански, юдейски и прочее обичаи в гроба.

И понеже ни бръкнаха в душата много преди да ни бръкнат в джоба, гласувахме им доверие!

Вот так вот.