|
02 Ноември 2007 12:16
Стойчо или Мъри, Батков или Томов - на кого му пука за „вечното дерби”
Резултатът от Левски - ЦСКА ще определи бъдещето на двамата треньори, ще легитимира или отхвърли съответния собственик, ще излъже за измамната класа на победителя. Само няма да отговори на основния въпрос: Защо двата гранда изиграха точно три свестни мача от началото на сезона и то срещу посредствени съперници
Българският футбол е на дъното. Дори по-лошо, той копае дъното и потъва надолу. Това е сентенцията, която ще изтъкне почти всеки запалянко, треньор, футболист или президент в България. Аргументите са ясни. Фиаското в евротурнирите на клубните ни тимове и провала на националния ни отбор се натякват ежедневно. Папагалите, които ги повтарят са много. Нямаме бази, нямаме юноши, трябва да се залага на младите. Това вече го разбрахме. Не можем да се мерим с големите и средните в Европа, защото ни липсват много неща.
Само едно не разбрахме, защо ни бият или мъчат дори малките. Такива като Тампере, Омония, Албания
и т.н. Клубове и държави, които отстъпват на Левски, ЦСКА и България като бюджет, индивидуални качества на играчите, талант, публика. Общо взето във всичко без прословутите бази, за които също може да се поспори предвид много добре подържаните от „сините" терени на Герена.
Значи нещо друго е сбъркано в цялата система. Ние ще го потърсим във „вечното дерби". Или по-точно в липсата на такова.
Сблъсъкът на България ще се състои само след месец, но от сега е ясно: публика няма да има, футбол - изключено, предвид моментната форма на съставите, а скандалите преди по време и след срещата ще засенчат и малкото стойностни неща в дербито. Всъщност те вече започнаха. Как ще местят 1/8 финалния мач на Левски. Сините са европейски отбор, но каква е тази наглост да им се дава само четири дни почивка, а на ЦСКА - седем. Очевидно е, че има конспирация. От другата страна също отговарят подобаващо в редките дни когато не се карат помежду си. Винят за всичко синьото БФС. Плашат гаргите с исканията си за международен рефер, но с действията си "сини" и "червени" бързо-бързо настройват запалянковците едни срещу други.
Единственото нещо, което не излиза от устата на двата гранда, е, защо повече от две години Левски и ЦСКА нямат изигран нито един свестен мач помежду си.
Тъй като няма смислен довод от тяхна страна, ние ще им отговорим. Всъщност те трудно изиграват прилични двубои и срещу другите български клубове. Ако трябва да сме точни качествените им срещи през тази есен са точно три: Левски - Ботев 6:2, Левски - Черно море 4:0 и ЦСКА - Локо Сф 3:1. От там нататък мъка, подарени или нарочно подминати за противника дузпи, а в най-добрия случай толкова грозна победа, че дори най-върлите фенове на отбора не могат да и се насладят. Разбира се, за всичко наставниците и собствениците, в случая Станимир Стоилов, Стойчо Младенов, Тодор Батков и Александър Томов си имат обяснение.
Репликите на Мъри и Батков: "Беласица ни пречи да играем футбол", "Спартак Варна стоят десет човека пред наказателното поле", "Ние сме европейски отбор и в България ни е тясно - подценяваме ги". Върхът на наглостта бе изказването на Мъри след изключително трудното елиминиране на втородивизионния Локомотив Мездра, когато
синият треньор отчете играта на отбора като брилянтна.
Нищо, че двата гола бяха вкарани не след атаки, а благодарение на груби грешки на противника при статични положения. От щаба на българския шампион само и само да прикрият несъстоятелното си представяне, умело се скриха зад неизбежните скандали в ЦСКА, знаейки, че отпадането на армейците ще отприщи всенародното недоволство или пък смях и тихомълком омаловажиха поредната си безобразна игра като гост - този път срещу Локомотив Мездра.
Няма да подминем и оправданията на Стойчо Младенов и Александър Томов.
Веднъж е съдията, втори път ще гонят десет футболисти, после конспирацията
срещу ЦСКА, а накрая - грозните победи не били препоръчителни, но не трябва да им се обръща такова значение. Важни били трите точки.
Ето заради такова мислене и манталитет "вечното дерби" се изроди и вместо да се приема като футболен празник, то се превръща във война за оцеляване.
През настоящето първенство се започна още от есента. Първо бяха европейските мачове. Надуваха се балони с невероятно правилната игра на Левски или пък божествената селекция на ЦСКА. Призоваваха се хората да дойдат на стадиона, защото бъдещето на двата гранда зависи от представянето им в Европа и феновете, като истински запалянковци милеещи и държащи на любимия си тим, им повярваха. 22 000 срещу Тулуза, 15 000 срещу Омония, 15 000 срещу Тампере. Предвид нереалната преценка на ситуацията, естествено, сини и червени за пореден път се сгромолясаха и случващото се през последните петнайсет години с едно-две изключения се повтори.
Провалът в Европа озлоби феновете,
които вместо да потърсят сметка от своите, се радваха на краха на противника. Така лека-полека доскоро тъпото, захвърлено на заден план "вечно дерби" изведнъж отново се превръща в мач с огромно значение. Но не такъв, какъвто запалянковците искат да гледат - красива игра, брилянтни комбинации и много голове. Мачът, месец преди неговото начало, започва постепенно да се изражда в битка за оцеляване.
В крайна сметка заради тотално сбърканата ни футболна система се получава така, че една грешка или миг невнимание обикновено коства загубата на единия от съперниците, а след това линч, чистка, падане на треньорски глави, псувни срещу некадърните собственици и т.н. Поражението ще коства главата на Стойчо или пък Мъри ще размисли и тихомълком ще се ориентира към националния тим. Играчите няма да получат заплата и до там.
Победителят пък отива в другата крайност - европейски отбор, модерна тактика, тотално себераздаване.
Ще бъде направено всичко друго, само няма да се каже истината за "вечното дерби"
и пагубния за него сценарии. И той е: ежегодно да се пренебрегва исторически сблъсък като Левски - ЦСКА, крепящ толкова години родния футбол, заради байганьовщината, която иска да вика колкото е възможно по-гръмогласно "булгар, булгар", да се бие в гърдите и да скимти около европееца за една добра дума (например след мач, който Левски или ЦСКА е загубил с 5:0 от Барселона, 3:0 от Вердер, 3:1 от Ливърпул и т.н.). И когато я получи, ехидно да подмята - "на кого му пука за вечното дерби". То е за балъците. Ще му мислим, когато загубим, но по принцип всичко е ясно. Ще намерим изкупителна жертва и следващата година пак продължаваме с "булгар, булгар".
|
Ша ви клатиме!!! 
Иначе речено, кой ще е победител - то и червени и сини обичат да поспиват дорде работят на игрището. Ще победят тези дето по-малко им се спи 
. Дано сега няма подразнени запалянковци...
