Четирима опозиционери в Грузия започнаха гладна стачка с искане за оставката на президента Михаил Саакашвили, предаде Ройтерс. "Моят живот е единственото нещо, което имам. Ако Грузия се нуждае от моя живот, аз съм готов да го жертвам", с тези думи лидерът на Народната партия Коба Давиташвили обяви гладната стачка. Към него се присъединиха лидерът на партията "Ние самите" Паата Давитая, депутатът Леват Гачечиладзе и бившият ръгбист Бидзина Гегидзе. Стачката бе обявена пред 10-хилядно множество на площада пред парламента, които протестираха пети пореден ден. 3000 от тях образуваха вчера "коридори на позора" край входовете и изходите на парламента. "Вие не сте с народа", "Оставаме докрай", скандираха те при преминаването на депутатите и служители от парламента. Освен на оставката на президента протестиращите искат и предсрочни парламентарни избори.
още от http://www.bgvesti.com :
Бурята в Тбилиси отвява Саакашвили
Казано е, че когато атовете се ритат, магаретата трябва да бягат настрана. Или поне да раздават ритници. При перестройчика Шеварднадзе и след това при наследника му официалният Тбилиси си позволи глупостта да рита Русия по ашиците, без да си дава сметка за последствията от дори само един мощен ответен ритник. Особено болезнено голямата държава възприе широкото подпомагане на чеченския тероризъм и прошетките на Саакашвили из бившите съветски републики с провокативна антируска риторика.
Москва избра да нанесе няколко по-слаби текмета, но в серия и прицелено в икономиката. Първо орязаха пазарните възможности на грузинския бизнес в Русия както за износа, така и за предприемаческата активност на грузинци на своя територия. После спряха и трудовата им емиграция, рязко намалиха културния обмен. Набързо блокираха възможностите на грузинските спекуланти да перат пари и да превъртат незаконните си печалби.
Дискретно използваха и наличното си политическо влияние, за да компрометират усилията на Тбилиси да изнася опит и идеи за „цветни” революции. Подкокоросаха и въоръжиха сепаратистките движения в Абхазия и Южна Осетия.
Страната бързо обеденя. Никой не купува грузински вина, минерална вода и мандарини. Буйният за размерите й финансов поток от Русия се превърна в църцорещо чучурче. И таселението обедня, социално слабите изпаднаха в мизерия. Реакцията сред обществото в Грузия виждаме днес...
Повечето от тези политици по един или друг начин също са свързани със сегашната власт и подредената от Вашингтон грузинска политическа класа. Най-малкото те не са проруски настроени и не биха искали силно да променят досегашния прозападен курс. Понастоящем в Тбилиси се прилагат политически технологи за овладяване на народния гняв и насочването му в руслото на реформаторски по дефиниция очаквания и искания, които те да оглавят след едни предсрочни избори. Прозападният курс и в голяма степен американското влияние засега най-вероятно ще се запазят, но ще станат по адекватни на обективните условия.
Това изглежда е по-доброто решение. Всяка революция, всяка неконтролируема буна накрая излиза през носа на държавата и населението. Бурните събития в Тбилиси изглежда скоро ще отвеят Саакашвили, той вече е окончателно изхабен. Остава му само да премине към открити репресии и така само да ускори връщането на руската влияние и отцепването на двете размирни области. Няма да му го позволят от Вашингтон, щом са налице и други възможности за запазване на контрола.