-----------------------
Споразумението с Ирак е одобрено от българското правителство на 8 ноември.
Министерството на финансите даде вчера няколко интерпретации какъв процент от дълга представляват договорените 360 милиона. Ако се вземат главницата и лихвите към 2004 г., които са общо 1.860 млрд. долара, сумата, която страната ще получи, е около 20%. Ако се смята само главницата - 1.259 млрд. долара, България ще си събере 30% от вземанията. От данните на министерството стана ясно, че Ирак всъщност е приел актуализиран размер на задълженията си - 3.51 млрд. долара заради допълнителни лихви за забава. Според тези сметки България ще си върне 10.25% от дълга.
"С това приключват дълговите взаимоотношения с Ирак", каза Орешарски, което означава, че страната опрощава останалата част от парите. Допълнително ще бъде обявено за какво ще бъдат изразходвани възстановените 360 млн. долара.
"Ние сме изключително удовлетворени от успешния финал на близо 2-годишните преговори с нашите иракски партньори", коментира Орешарски.
Министърът обясни и какви са били другите варианти за уреждане на задълженията на Багдад. Единият от тях е предвиждал да се опростят 80% от дълговете, а останалите 20% да се разсрочат под формата на 23-годишни облигации, като плащанията по тях започват след 6-годишен гратисен период. Според Орешарски става дума за облигации за 640-650 млн. долара в номинал, но тъй като котировките им вървят на под 50% от стойността им, бихме взели 270-300 млн. долара. Другият вариант е бил дългът да бъде продаден.
Министър Орешарски поясни, че по договора няма допълнителни обвързващи условия за България. "По време на преговорите през последните 2 години не са ползвани услугите на лобистки или консултантски компании", каза още той.
Дългът на Ирак към България е натрупан основно през 80-те години от оръжейни доставки на "Кинтекс". През 2004 г. страните-кредиторки от Парижкия клуб решиха да опростят 80% от задълженията на Ирак, а останалите 20% да бъдат разсрочени. САЩ, Малта, Словакия и Кипър се отказаха напълно от вземанията си. Дългът на Ирак към България представлява около 12% от БВП на нашата страна, което я превръщаше в един от най-големите кредитори.
През 2003 г. правителството на Симеон Сакскобургготски оправда изпращането на военни контингенти в рамките на т.нар. Коалиция на желаещите, оглавявана от САЩ, и с възможността страната ни да си върне иракския дълг. България беше притискана неколкократно да опрости напълно иракските милиарди. Обсъждаше се и страната да се откаже от пари в брой, а да участва в проекти по възстановяването на инфраструктурата в Ирак, но това така и не се осъществи.
Повечето икономисти реагираха положително на новината за връщането на част от дълга. "На фона на предишните предложения да се опростят всички задължения, каквото и да се вземе, е успех. Все пак става въпрос за задължения на предишния режим на Саддам Хюсеин. Постижението е достатъчно добро", коментира финансистът Емил Хърсев. "Това е добра новина, макар че в миналото искахме нефт в замяна, но не получихме такава концесия", заяви пък доц. Георги Генов, декан на Факултета по международна икономика и политика в УНСС. "Това е много добро постижение на фона на незавидното състояние, в което се намира икономиката на Ирак. Мисля, че екипът на Министерство на финансите заслужава поздравление", коментира бившият финансов министър Милен Велчев.
Депутатът Мартин Димитров от СДС е подразнен, че решението не е обсъдено в парламента. "Омръзна ни да се вземат решения от тройната коалиция в някоя тъмна стаичка. Не бих казал, че това е изгодна сделка, защото правителството си връща 30% от главницата, но като включим и лихвите, всъщност си връщаме 18-19% от дълга. Подобни огромни орязвания могат да си позволят страни като Великобритания и САЩ, но няма логика да го прави България", коментира той. Като "утешителен резултат" определи споразумението специалистът по международни финанси проф. Милчо Стоименов.
В началото на август българското правителство се отказа от 56 млн. долара дълг на Либия срещу условието парите да бъдат внесени в международния фонд "Бенгази" за подпомагане на заразените със СПИН деца. Това стана, след като българските медици, които прекараха 8 години в либийски затвори, се завърнаха в София.
Повечето икономисти реагираха положително на новината за връщането на част от дълга. "На фона на предишните предложения да се опростят всички задължения, каквото и да се вземе, е успех. Все пак става въпрос за задължения на предишния режим на Саддам Хюсеин. Постижението е достатъчно добро", коментира финансистът Емил Хърсев. "Това е добра новина, макар че в миналото искахме нефт в замяна, но не получихме такава концесия", заяви пък доц. Георги Генов, декан на Факултета по международна икономика и политика в УНСС. "Това е много добро постижение на фона на незавидното състояние, в което се намира икономиката на Ирак. Мисля, че екипът на Министерство на финансите заслужава поздравление", коментира бившият финансов министър Милен Велчев.
Депутатът Мартин Димитров от СДС е подразнен, че решението не е обсъдено в парламента. "Омръзна ни да се вземат решения от тройната коалиция в някоя тъмна стаичка. Не бих казал, че това е изгодна сделка, защото правителството си връща 30% от главницата, но като включим и лихвите, всъщност си връщаме 18-19% от дълга. Подобни огромни орязвания могат да си позволят страни като Великобритания и САЩ, но няма логика да го прави България", коментира той. Като "утешителен резултат" определи споразумението специалистът по международни финанси проф. Милчо Стоименов.
В началото на август българското правителство се отказа от 56 млн. долара дълг на Либия срещу условието парите да бъдат внесени в международния фонд "Бенгази" за подпомагане на заразените със СПИН деца. Това стана, след като българските медици, които прекараха 8 години в либийски затвори, се завърнаха в София.