МВР вече предпочита да отчита неразкритите убийства, станали само в последната година, и пропуска натрупаните. Но това няма как да свали тежестта върху плещите на държавата.

Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов, Александър Тасев, Янко Янков, Цветан Цветанов, Емил Кюлев, Иван Тодоров -Доктора, Костадин Дишлиев, Тодор Толев, Филип Найденов-Фатик, Поли Пантев, Румен Маринов-Нарциса, Дмитрий Минев-Руснака, Васил Горчев-Кьоравия, Шинка Манова, Николай Колев, Димитър Тодоров-Бретона, Джинката, Марата, Кучето, Клюна, Гяволето, Борчо, Данкина, Женята, Маймуняка, Крушата, Кимбата .... Всички те са застреляни, периодично некролозите са им по страниците на вестниците, от убийците им няма следа,



още по-малко пък има някой наказан



Към тази група може да бъде добавен Манол Велев, който стана обект на покушение преди няколко месеца, оттогава е в кома, не е известно да има какъвто и да е напредък в разследването. В списъка влиза и наскоро застреляният пред очите на жена му и детето му Бончо Запрянов и взривените в асансьори във Варна и София Йордан Марков и Стоил Славов.

Неразкритите и ненаказаните поръчкови убийства са тежък недостатък на правоохранителната и правораздавателната система, както и на цялата държава като цяло.

Не случайно те винаги са били акцент във всеки евродоклад и винаги са фигурирали в най-острите забележки и критики.

МВР се похвали, че от 135 убийства от началото на година са разкрити 118 - или иначе казано, близо 90% разкриваемост. Пак от този отчет дойде и хвалбата, че са разкрити две убийства на двама наркопласьори. Дотук много добре. И убийствата намаляват, и разкриваемостта стои на високо ниво.

Но битовите убийства по цял свят се разкриват много бързо, а извършителите или сами си признават, или пък лесно биват хващани, че и осъждани след това.



Проблемни са именно трупащите се с години 10% на не само ненаказани,



но и изобщо неразкрити дръзки, публични, поръчкови, безпардонни разстрели почти винаги на знакови фигури.

Всеки криминалист ще каже, че това са "скъпи" убийства, дълго подготвяни от професионалисти, разкриват се трудно. Така е и в развития свят, и в ЕС. И ще бъде прав.

С няколко малки, но важни уточнения. Там или не се допускат толкова много и толкова безпардонни убийства, или поне все пак част от тях определено се разкриват, че и наказват. Нека вземем пример с един роден герой - Константин Димитров-Самоковеца, който бе застрелян в центъра на Амстердам в края на 2003 г. Неговият убиец бе хванат веднага и почти веднага бе и осъден. Можем да се обзаложим, че ако Самоковеца бе застрелян примерно в София, със сигурност и



досега нямаше да има нито един задържан, а още по-малко пък осъден



Всъщност истинският и най-тревожен проблем е обстоятелството, че всеки може да дойде в България, да гръмне когото си иска, разчитайки, че ще си остане неразкрит и ненаказан.

Няма как да вярваме, че вече могат да бъдат разкрити убийците или поръчителите на разстрелите примерно на основателя на ВИС 2 Васил Илиев през 1995 г., на Стефан Мирославов-Крушата през 1993 г. или пък на доц. Цветан Цветанов през 1994 г.

Със сигурност убийствата не могат да се делят на по-лоши или по-добри.

Но естествено някои от тях са по-емблематични - шефът на "Мултигруп" Илия Павлов, банкерът Емил Кюлев, Поли Пантев, Иван Тодоров-Доктора, Дмитрий Минев-Руснака, Костантин Дишлиев, кметът на Елин Пелин - Янко Янков, шефът на общинския съвет в Несебър Димитър Янков, Александър Тасев, митническата шефка Шинка Манова, Филип Найденов-Фатик, Стоил Славов, прокурорът Николай Колев.

През последните година-две въпросните поръчкови разстрели някак намаляха. Истина е обаче, че те си остават на сравнително високо ниво - и като обекти, и като бройка са все толкова неразкриваеми и ненаказани.

Не са разкрити убийства и на ключови свидетели или сътрудници на самата правоохранителна система. А такива са поне половин дузина от разстрелите.

Няма движение към ареста и съдебната зала и за извършителите, и поръчителите поне на показните убийства на лица от средния ешелон от организираната престъпност.

Не може да се отрече, че от време на време прокуратурата започва да се хвали с някоя разбита "фабрика за убийства" - особено по времето на секретарстването на Бойко Борисов. То не беше бандата на Борчо, "фабриката" на бившите барети, хърватските килъри. Факт е обаче, че нито едно от сочените от МВР и държавното обвинение, че са членове на организациите, лица не е осъдено до момента. Част от тях вече не са между живите, а други просто изчезнаха.

Неразкритите убийства са проблем и си личи и от "Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност", който наскоро беше изработен и пратен като отчет в официален Брюксел. Просто България като държава си го признава като ахилесова пета.

Важно е да се отчете, че 90 на сто от убийствата са разкрити. Но не е повод за хвалби. Защото разковничето и за неутрализирането на организираната престъпност и за връщането на доверието в хората е установяването на извършителите и поръчителите на останалите 10 на сто.