С наказателно постановление ми беше наложена глоба за нещо, за което смятам, че не само не трябва, но и не мога да бъда глобен. Мога ли да обжалвам? Пред кого и как и каква е процедурата?

Т. Тодоров, София





Става дума за възможността за обжалване на наказателните постановления, с които се налагат съответните глоби. Ако човек е убеден, че правилно е бил наказан, че е извършил съответното административно нарушение, то изобщо не му трябва и да се захваща с оспорването на акта. Ако обаче смята, че не е направил нищо или че не заслужава размера на глобата, или че са му били нарушени правата при издаването на наказателното постановление - например не му е била дадена възможност да запише възраженията си, то съвсем спокойно може да обжалва. И това му право е описано като процедура в цял раздел от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), озаглавен точно "Обжалване на наказателни постановления".

Според чл. 59 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. При наложено в София наказание постановлението трябва да бъде оспорено пред Софийски районен съд.

Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително. В момента се изработва проект за Административно-наказателен кодекс, който ще замени ЗАНН и в него се предвижда необжалваемият пред съд минимум да стане 100 лв.

Наказателното постановление може да бъде обжалвано само в седемдневен срок от връчването му. Обжалването става чрез наказващия орган, който го е издал. Ако наказващият е съответният началник на КАТ (т.е. издал е и подписал наказателното постановление), жалбата трябва да се подаде до него. Иначе самата жалба се пише до съответния районен съд чрез съответния началник на КАТ.

ЗАНН изрично изисква в жалбата да се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Това означава, че в нея трябва да бъде описано както какво се иска - примерно отмяна, така и да се посочи всичко, което се счита за незаконосъобразно, а накрая да се опишат и доказателствата.

В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган е длъжен да я изпрати заедно с цялата преписка на съответния районен съд. Той от своя страна в съпроводителното писмо пък е длъжен да посочи доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.

Процедурата продължава с разглеждането на делото пред районния съд. За него се призовава глобеният, органът, който е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели. Ако жалбоподателят не е намерен на посочен от него адрес, съдът дава ход на делото, макар и той да не се яви в съдебната зала. Затова е важно жалбата да се изпипа добре и адресът в нея да е точен.

По тези дела прокурор участва в съдебното производство само ако намери това за необходимо.

Делото се разглежда по същество от районния съд в състав само от един съдия. Той се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Наказателно постановление може да бъде оборено в съда, ако наказващият орган не е спазил всички изисквания по ЗАНН за съставянето му. Не може да липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Тогава съдът ще го отмени, без дори да го гледа по същество. Същото ще се случи и ако не са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно, или пък видът и размерът на наказанието. Както и ако например няма посочена дори само дата на съставяне. Постановлението ще "падне" в съда и ако например не е дадена възможност на глобения да напише своите възражения.