ДНСК издаде заповеди за събаряне на ромското гето на Бургас, което се намира в жк "Меден рудник", съобщиха от ведомството. "Решението е окончателно и е минало през всички инстанции", обяви шефът на РДНСК-Бургас Милен Ненчев. Имало санкция на главния архитект на Бургас, че е отказал да узакони постройките там, и решение на съда, което я потвърждава. 5 декември е засега датата, на която трябва да навлязат багерите. Събарянето няма да стане наведнъж, а поетапно, защото и заповедите са с различни дати. "Първоначално пристигнаха заповеди за само 5 постройки, но сега вече са десетки", каза Ненчев, но не можа да уточни точната им цифра.

Решението за гетото предизвика остра реакция от Ромския съюз. Техният регионален председател Митко Доков обяви, че може да се стигне и до самозапалване на цигани от комплекса. "Тези хора са доведени до отчаяние и повече няма какво да губят", каза той. Доков е член на Комисията по етническите въпроси към МС и съобщи, че вече е сезирал правителството за проблема. Той обаче призна, че наистина ромите са загубили делата в съда. "Съдът така и не им изпрати тези решения и хората там са помислили, че нещата са се разминали. Сега започнаха да пристигат заповедите за събаряне и всички са ужасени. Те нямат къде да отидат", каза Доков. Той разкри, че решението за събарянето е взето от ДНСК преди изборите, но е било обявено едва след вота. "Криха го някъде, защото знаеха, че иначе ромите щяха да гласуват по друг начин", смята ромският лидер. Според него в МС има заделени пари за строеж на нови ромски жилища, но досегашната управа на Бургас не е кандидатствала нито веднъж за тях.

Ромското гето се намира в близост до бл. 81 в комплекса и е обхванало обширна територия от 15 дка, която в миналото бе поляна. То се образува веднага след 10 ноември от пришълци от други градове, основно Ямбол и Сливен. В момента там има дървени и сламени бараки и подобия на постройки, издигнати от пръти и найлони. Някои от ромите са успели да си издигнат и циментови къщи.

Проблемът с гетото стои на дневен ред от години. Най-силно срещу това поселище работеха СДС и неговият местен лидер Костадин Марков. Пригласяха им и от "Атака". Срещу гетото работеха и собствениците на земята под него, които междувременно успяха да я реституират. Част от тях вече са я продали на предприемачи, които имат планове за застрояването й с нови блокове. Досегашното разположение на силите в Бургас спомагаше събарянето да се отлага. След изборите обаче градът се управлява именно от хората, които лобираха срещу ромските бараки. Зам.-кмет по строителството стана синият лидер Марков, председател на ОбС пък е Валери Симеонов от "Атака".



РЕШЕНИЕ

Кметът на града Димитър Николов каза, че на първо време може да съдейства на част от ромите да си намерят работа. "Доколкото съм информиран, общината има резервен жилищен фонд, строен именно за тези нужди, и там бихме могли да настаним роми", обясни Николов. Той обаче не знаеше къде точно се намират въпросните жилища, тъй като научил за събарянето на гетото 10 минути преди да бъде потърсен за коментар от "Сега". Николов все пак подчерта, че акцията е предприета от държавата, а не от местната власт, с което намекна, че държавна би трябвало да е и инициативата за търсене на подслон на останалите без дом цигани.