американците са виновни
13 ноември 2007 | 15:53 Отново се изложихме пред чужденците
Един от най-успелите треньори в историята на футбола – Карло Анчелоти, посети България, заедно със своята съпруга Луиза, и на церемония в ПУ “Паисий Хилендарски” получи почетното звание “Доктор хонорис кауза”. Освен това за трета поредна година наставникът на действащия европейски клубен първенец посети родината – Рафаел Бенитес (2005), Франк Рийкард (2006) и сега Анчелоти.
До тук всичко е чудесно. Да, ама не! Организацията на церемонията в Аудитория 6 на ПУ бе под всякаква критика. Нещо повече – многобройните неразбории в мъничката аула в Пловдив дори не предизвикаха критики, а само печални усмивки у присъстващите. Италианският специалист се нагледа на куп родни недоразумения по време на кратката церемония и това е наистина жалко, защото и без това имиджът ни на Запад не е добър. За тези, които не присъстваха, не са гледали или не се разбрали, ще опишем с няколко изречения смехотворните моменти, които се случиха в пловдивската зала.
Първо две думи за залата. Организаторите бяха избрали толкова малка зала, че вътре множeството преподаватели, студенти, журналисти и фенове едва се побираха и се бяха скупчили по всички краища на малкото помещение. Тук е мястото да се попита, защо бяха допуснати да влязат толкова много хора в толкова малко пространство.Имаше дори насядали на пода непосредствено пред масата с ректора и италианския специалист.
Когато представиха съпругата на Анчелоти и симпатичната италианка се изправи да поздрави хората, се чуха просташки възгласи и подсвирквания, които не оставиха никак приятно впечатление.
Озвучаването на аулата бе ужасяващо, като при една от многократните микрофонии италианският спец направи отчаяна гримаса и отскочи метър зад катедрата. Да споменем, че микрофонът на преводачката не работеше в началото и възгласите от публиката поправиха нередността.
Поради липса на пространство, а и поради стремеж за по-близък кадър, в началото на речта на треньора на Милан един от многобройните оператори застана точно пред него и останалите колеги на злополучния оператор се развикаха като на зеленчуковия пазар “Ей, колега, колега, айде стига”.
Не бе прочетена както трябва и визитката на бронзовия медалист от Мондиал`90. След споменаване за кариерата на италианеца в “Скуадра адзура” и успеха с Милан от 2003 година в Шампионската лига, се стигна до комичното и непрофесионално - “След това през 2005 година на финал с Ливърпул...хм..помните...3:0 на полувремето и после знаете какво беше”.
Странно защо в петминутното филмче за кариерата на Анчелоти като треньор бяха събрани моменти само от 2003 година, а за фон бе избрана песента “Бохемска рапсодия” на “Куин”.
На края набутаният в тясно пространство италианец трябваше да изчака 200-те души да се изнижат от малката зала, преминавайки на метър от него.
Добре поне, че имаше родни фенове на Милан, които да зарадват Карлето с топлото си посрещане и скандиранията в негова чест. Истината обаче е, че се изложихме пред италианската двойка с тази слаба организация и дано друг път нещата бъдат изпипани по-добре, за да не се стига до такива безумни ситуации.
Абе няма ли кой да ги "светне"още на границата да събуват на всички гащите и всички "резняци"обратно! Ще изгърмят някои свестни турци, но 90% от боклука ще е извън границите!Аз поне не знам мангал да не е рязан!За глупости и пиячка , пари не жалят!
"
ебахти тъпанарите щъкат по тия земи 
