Най-приятният начин да бъде изненадан авторът на подобна петъчна колонка е да му се предложи другият поглед към темата, над която се е трудил.

Отец Фердинанд Новачев ми писа от дома на дъщеря си в Никопол. Писа ми на електронната поща, затова бе и отишъл в градчето, иначе служи в едно от крайдунавските села. Прочел колонката за измамника, който бе опитал да ме подлъже със скъпа конфекция на "Витошка" между Малкото и Голямото НДК.

Знам отеца от времето на църковните борби. Точно в разгара на разкола бе решил да изографиса черквата, в която служеше. Селата наоколо са повече католически, та той беше амбициран да покаже, че



православието не се предава



Моментът бе повече от неподходящ, но точно тогава се беше явил спонсор и отецът хвърчеше да вади документи. Същевременно търсеше зограф и чрез общи приятели попадна на мен - свързах го с познати стенописци. Отецът взискателно, дори дотегливо препитваше кандидатите, искаше да знаят вероучението и канона, за да им се довери. Докато се наместваха пластовете в църквата и обществото, спонсора го застреляха на гара Левски. Отец Фердинанд прекрати преговорите, но не изчезна от хоризонта. Подаваше знак при различни празници и при идванията си в София по църковни дела. Веднъж дори ходихме в "Технополис" да гледаме компютри. А сега се обади и като читател...

В неговия край вече съществувала



индустрия на измамите



От най-примитивните, които и най работят. Такива, каквито бяхме ги споменали и преди: с "колет" от чужбина, с "катастрофа" или друго премеждие на измислен близък, с ваучери за мобилни телефони, с капана с "резервните части", от които жертвата си мисли, че ще спечели.

Пропищели десетки възрастни хора от селата наоколо, самотата ги правела доверчиви. Дръннат на стареца по телефона, той чува-недочува, залъжат го с нещо или го паникьосат, че някой свой човек е в беда и той взема, каквото има за черни дни или дори за погребение, и се вдига за там, където му посочат: по правило по-далече от селото. Определяли им срещите в Търново, в Ловеч, Павликени, Червен бряг, дори Оряхово. Чакат го бандитите на автобуса, прилъжат го с приказки или му вземат страха, приберат му парите и го натирят. Един дядо от Търново го ограбили и го завели чак в Бяла, едва се добрал до дома си без стотинка в джоба. И други се върнали от тези срещи уплашени и прежълтели.



Загазили така всякакви - и просветени, и неуки



Изборът бил точен: всички те по време на измамата били с пари, и най-вече, парите им били под ръка, вкъщи. Да нямат време да търсят, да събират, да говорят с някого, който може да ги разкандърдиса. Имало и такива, които от срам и унижение не споделяли, че са ограбени. Но случаите се коментирали нашироко, а напук на всичко продължавали.

По гроздобер починал старият стрелочник, почитан в селото човек, любезен и трудолюбив. На смъртно легло изповядал, че той е вкарал в капана съселяните си и други хора от околните села, като ги посочвал на разбойниците и им давал сведения за близките им и за живота им, с които сведения онези после ги обработвали - почти винаги безпогрешно. За тази информация получавал пари, които изпращал на внучките си.

Като се каже "изповядал", не трябва да се схваща като предсмъртна изповед пред свещеник. Това при българите рядко се случва, отец Фердинанд всъщност дори не бил там. Но смъртникът явно



имал нужда да направи самопризнание,



а като го направил - почти незабавно умрял. Сякаш, за да не му задават въпроси...

Това само отдалечено напомня литературните мелодрами от ХIХ век, където на смъртен одър престъпници признават убийства, за които са осъдени невинни хора. Ефектно и... противно. Убиецът умира облекчен, а затворникът излиза на свобода - с погубен, откраднат живот. Разказвали са ми такива случаи и стари юристи - с отвращение ги разказваха.

Но това са сюжети от друго време, заредени са с други страсти и с друга поука. В историята на отец Фердинанд всичко е по-хладнокръвно и по-цинично: човекът гледа на човеците до него като на плячка. Тихият пенсионер от БДЖ посяга на съседи, познати, дори роднини и се разкайва, колкото да ги натовари с още една покруса - този път морална. Ако беше в бизнеса, в сивата икономика, в подземния свят, този стрелочник щеше да си е съвсем на място:



банална съвременна акула,



която не се спира пред нищо, няма милост и задръжки. Но в плитките води на стопяващата се селска общност такива хищници са още по-зловещи.

Предсмъртният му шепот имал за съселяните му ефект на гръм. Освен това няколко имена на измамени той не споменал и хората се питат дали просто ги е пропуснал или има в селото и някой друг, който насочва престъпниците... Сянката на подлост и предателство кръжи над живота им, обидата е горчива. Всъщност, медицината определя разочарованието като извънредно разрушителен стрес - по-болестотворен от ужаса, от уплахата, от скръбта.

Това е сюжет за големи изводи, за дълбоки психологически разследвания. Но времето на "частните случаи" отдавна мина. Пък и отец Фердинанд сам слага чертата. Трябва да осъзнаем - заключава той - колко хубаво е все пак, че онези, които наистина и на едро ограбват живота ни, продават го и го съсипват с алчност и некадърност, измамват и подиграват доверието ни, онези с големите престъпления, онези "на върха" не са ни близки, не са ни роднини, нито приятели от детинство. Когато най-после и веднъж завинаги проумеем, че те са ни чужди, това ще ни избави от гняв и от тъга...

Това вече е идея!

Наистина, какви са ни те?