Евросъюзът уж ни укори през седмицата за незаконната имиграция, но накрая си дойде на думата - не сте лоши, ама с тези роми ни идвате в повече. Дебатът в понеделник и гласуваната в четвъртък резолюция на Европарламента по Директивата за свободното движение в ЕС бяха пълни с политически шаблони за търпимост. Но експресното включване на въпроса в дневния ред на ноемврийската сесия в Страсбург показа, че търпимостта на мнозина се е изчерпала.
Тон даде не кой да е, а еврокомисарят по правосъдието и сигурността Франко Фратини. Като блюстител на общия ред в Европа и като италианец той имаше двойна причина да привлече вниманието на евродепутатите към кризата с румънските имигранти в Италия. Който няма законна работа и не може да докаже легални доходи, трябва да си ходи, обясни той. Това би трябвало да се отнася до всички, но от средата на изявлението си Фратини премина изцяло на ромска тема.
Еврокомисарят напомни, че ромските групи образуват най-голямото етническо малцинство в Европа. Според различни оценки те са девет-десет милиона. "Историята на тяхното преследване е дълга", призна той, но се въздържа да уточни, че са най-малобройни в онези западни държави, където преследването им е било най-жестоко. "Много често виждаме изоставени ромски деца по нашите улици или живеещи в мизерни съвременни европейски фавелии, към които се проявява търпимост", каза той и посочи пътя към разрешаването на кризата: "Включването им изисква усилия от всеки засегнат, както от самите роми".
За какво включване става дума
и кои са засегнатите? Фратини ги назова поименно: Франция, Ирландия, Испания, Словакия, Чехия, Унгария и, разбира се, Румъния и България, на които отдели специално внимание. "Социалното включване на ромските общности трябва да бъде подобрено в тези страни членки, и то чрез структурните фондове, които могат да бъдат много полезни", обясни Фратини. С други думи, ромите да си останат където са, а колективните усилия да се изразяват в отпускане на пари, за да не търсят по-добро препитание другаде. Числата обаче са следните: за ромите в Румъния (които са около 3 млн.) и в България (около 1 млн.), образуващи над 40% от ромската общност в Европа, са отпуснати общо 60 млн. евро през 2004-2006 г. За останалите роми - 275 млн. евро. Съотношението е едно към три (15 срещу 45 евро на човек). Сумите не са големи нито за западните, нито за източните роми, но няма съмнение кои се чувстват по-добре. Не само помощите, но и стандартът на живот на ромите в двете части на континента се различават значително.
За народ, който по природа е номадски, няма съмнение, че би се преселил от изток на запад при първа възможност. Щом го правят и представители на уседнали народи, какво остава за ромите? Точно такава възможност се открива с падането на бариерите в Европа. Последната пречка, която е по-скоро административна, са преходните периоди, ограничаващи движението на граждани на новоприетите държави до седмата година от членството. След това обаче
няма да има какво да спре ромското преселение
Опитът да се маскира враждебното отношение към ромите зад общи принципи бе толкова прозрачен, че предизвика остра реакция на лидера на либералите в Европарламента Греъм Уотсън (Великобритания). "Да се слага знак на равенство между ромите (roma people) и държавата Румъния (Romania) е все едно да се пришият ромите към Рим (Roma)", каза той и отправи остър упрек към Фратини: "Този парламент изисква от вас да се концентрирате върху сегашните си отговорности, а не върху възможната си бъдеща кариера".
За всички е видно, че еврокомисарят, чийто мандат изтича през 2009 г., се опитва да се хареса на италианските избиратели, като дава вид, че ги брани от ромско нашествие. В интервю за в. "Република" преди седмица той каза, че е немислимо властите в ЕС да насърчат интегриране на ромите на терен, т.е. където са стигнали катуните им. Той направи и други скандални изявления пред италианския печат, заради които бе удостоен с поименно осъждане вчера от Европарламента. Депутатите в Страсбург му напомниха, че като заместник-председател на Еврокомисията е длъжен да спазва духа и буквата на собствената й резолюция. Подобен шамар от Страсбург за Брюксел не се помни от много време.
За да не бъде обвинен в расова дискриминация, Фратини се опита да сложи под общ знаменател всички пришълци от Източна Европа и това го направи много уязвим. "Това е стара, стара история, напомни му Уотсън. Пришълците вършат работата, която местните не желаят, работят здраво, струват малко и носят нови идеи. Но също така е важно да се признае, че някои хора пресичат границите без желание за работа - или поне нежелаейки да работят законно."
Българският евродепутат Евгени Кирилов, който се включи в дебата, напомни, че Евростат не забелязва масова миграция на българи и румънци след присъединяването. Освен това 80% от българите в чужбина работят и не чакат някой да ги издържа. Ако заради ромите започне да се нагнетява
враждебност въобще към румънците и българите,
което се усеща не само в Италия, загубата ще бъде за всички страни от Стара Европа. Заради демографската си криза те само печелят от привличането на евтина работна ръка от изток. Неслучайно Франция отвори тези дни още по-широко трудовия си пазар за българи, въпреки традиционната бдителност на синдикатите й да не отстъпват работни места на чужденци.
Европа трябва да се съгласи, че ромите ще бъдат европейски граждани като всички останали, защото не може да ги върне в Индия, откъдето са тръгнали преди шест столетия. "Необходима е обща европейска стратегия за ромското включване", каза Греъм Уотсън. Това означава, че е грешка да се слага филтър за роми, за да останат там, където са в момента. Усилията да бъдат държани ромите в България и Румъния като в гигантски гета биха представлявали отрицание на ромската преселническа култура и нарушение на основния принцип на ЕС - за недискриминация и свободно движение на хора. Малко късно е някои чак сега да се мръщят на зестрата, която им донесоха България и Румъния с членството. Бракът е консумиран.
Хватката е следната - дадена държава с циганско малцинство почва да шуми, да провокира сблъсъци и напрежение или да насърчава емиграцията на Запад. Западняците се шашкат и отпускат пари за интегриране (да не се бърка с интерниране), които пари отиват точно при ония, които са провокирали напрежението. Проста работа, ама се иска дупе за това. Естествено прецаканите са:
1. циганите;
и
2. мнозинството данъкоплатци (крадени, убивани, насилвани).
Печелившите са само едни - управляващите, които чакат парите от еврофондовете (справка - мнението на Фратини за подпомагането на държавите с циганско малцинство).














Фичко, пак се изказваш неподготве относно посоките на циганското движение. Защо според твоя докторфилософска милост в югозападните български говори - македонските циганите се зоват ЮПТИ, АГУПТИ?
Мили Авторе , 