Тия дни, понеже пак нямах проблеми, се замислих за проблемите на депутатите...

Пак се налага да си обновят автомобилния парк! Ох, аман... Сериозна грижа. Знам аз. Осем пъти съм си обновявал парка. Сменил съм три москвича, два запорожеца и три трабанта. Трябва да прегледаш колата основно, какво й има, какво й няма, къде са й коварно прикритите дефекти, дали евентуално не е крадена, колко вдига, колко харчи и така нататък, и така нататък... Мъка си е. И туй - само с 8 коли за цял живот. А те всяка година - по 50... Бррр. Но ще решат проблема, няма съмнение!

И асансьорите в бившия Партиен дом трябва да реновират. Също беля. Пет години съм бил домоуправител, знам какво е скапан асансьор. Докато намериш техник, пък докато го чакаш, пък той докато го поправи, ще побелееш и оплешивееш. Виж, че ни окапали депутатите като круши с все асансьорите, преди да се финализира ремонтът... Бррр. Не, как бе - ще решат те и туй проблемче.

Зарадва ме пълното отсъствие на проблемност в една деликатна област - за месечните парламентарни възнаграждения. В нея бе постигната навременна финализация! За догодина са предвидени между 8.3 и 9.3 млн. лева, тоест средна депутатска заплата около 2000 лева. И всичко - цивилизовано, тихо, мирно, без крясъци, дърляния, лозунги "Искаме", "Дайте!", "Против!", "Долу!" и други безобразия, характерни за уличната псевдодемокрация.

Нека това е за урок на учителите и други подобни. В смисъл на провеждане на стачки. Всичко трябва да става тихо и мирно, без безобразия и с пълен консенсус на масовокултурно упорство. Вижте празната зала в деня за парламентарен контрол, за да разберете на кое се вика многогодишна ефективна стачка! Цивилизована стачка, от която има ефект, и то голям. Да пребъде.