George is in the jungle

Knocking on the door

Come to get your children

Wants to have a war.



Дрезгавият глас на Джон Фогърти от последния му албум Revival ме връща десетилетия назад, в английската гимназия. Имаше една фамозна рок група Бийтълс и тъкмо ги харесах, те се разпаднаха. Но дадоха начало на фойерверк от великани на песента. Една вечер чух същия дрезгав глас да крещи: "Hey, tonight" и разбрах, че купонът продължава. Метеорът Крийдънс издадоха 5-6 тави и потънаха в блатата. Братоците Том и Джон се скарали. И ние с брат ми се карахме, боричкахме, катерехме се на гардероба, разливахме мастило по одеялата...



Day by day we count the dead and dying

Ship the bodies home while the networks all keep score.



Да, за Иракската война става дума. 4.11.07 - 3850 убити американци, по 1000 на година. Том го няма вече, няма го и брат ми. Учеше във Френската, слушаше Джони Холидей и си развали успеха. Помня как тати го гонеше с брадвичка, за да го върне към шестиците. После мама плачеше пред портрета му.



Day after day another Momma's crying

She's lost her precious child

To a war that has no end.



След години видях списък с групите, които е харесвал. Най-отгоре бяха Крийдънс. После тати замина нанякъде, скрит от пушека на Кремиковци. После дойде демокрацията, подпалиха Партийния дом. Както си му е редът, предупредиха, че ще го сторят. Сега учителите стачкуваха и всичко е наред, защото предупредиха дечицата, че ще го сторят. Кой знае защо си спомням за един пожарникар, който палел сгради, за да има какво да гаси. За лошия финансов тати, който трупа излишък, докато семейството гладува. Мама също гладуваше преди 10 г. Имаше "финансист", който обясняваше по телевизията как доларът ще падне стръмно, ама падна левът. Имаше "макроикономист", който все щеше нещо да приватизира, имаше професор с писклив глас, ругаещ МВФ на провала, а после го молеше час по-скоро да въведе валутния борд. Хората панически си теглеха спестяванията, а нагли банкери обясняваха, че се тълпят, за да внасят. Пирамиди, които обещаваха фантастичната печалба от 105% за година, когато инфлацията беше 120%. Те и досега са ненаказани. Кредитните милионери си изплатиха заемите за броени дни.

Евроком пуснал Jetix по кабела, докато ме нямало, и детето се разплакало. Първо от радост, че има какво да гледа освен Cartoon Network, после от страх, че е направило нещо забранено, защото наведнъж се появили 50 канала. Сега се чуди как така някога не е имало стачки. Аз пък се чудех дали да не почна самостоятелно да го обучавам с лириката на Роджър Уотърс от "Стената". Какви интересни прозрения има там за училището! Например -



Hey, teacher, leave the kids alone!



И да сложа пред заглавието едно ОДПЗС (Областен диспансер за психични заболявания - София).