Новата доктрина на Международния валутен фонд за държавните финанси на подопечните му бавноразвиващи се страни върви в комплект с усмирителната политика на валутния борд. Според новия канон хазната трябва да се пълни с всички възможни средства и трикове от всички възможни източници колкото се може повече. В същото време тя трябва да се разтоварва от разходи. Ключовото заклинание гласи



всеки да поеме пълната си издръжка



от джоба си - ако не веднага, то максимално скоро. Цените на всички субсидирани досега продукти и услуги, а най-вече на най-масовите - токът, водата и парното, - се увеличават докато позволят да се премахне доплащането от бюджета. Специални фондове, захранвани от данъци върху работната заплата поделени между заетите и техните работодатели ще разтоварят до десетина години бюджета от бремето на безплатното здравеопазване и издръжката на пенсионерите. След година-две същият "модел" ще бъде приложен и към образованието: който ще се учи - да си плаща, който не ще, патки да пасе. Разбира се, тежестта на издръжката на живота се пренася върху работната заплата, но



данъчното бреме тихомълком остава



в практически неизменни размери. В сравнение с 1997 г. делът на бюджета в брутния вътрешен продукт е намалял едва с 3%, в същото време създадените извънбюджетните фондове на НОИ и Здравната каса са поели близо 12% от общите разходи, които до 1997 г. плащаше бюджетът. Други 4% намаление на разходите се дължат на елиминирани субсидии. Така за три години съпоставимото бюджетно потребление е нараснало с 19.7%, като само през 2000 г. нетното потребление на централния бюджет се е увеличило с 9.8%. Колкото повече разходи поемаме за сметка на заплатите, толкова повече пари ще остават на кабинета да си ги харчи. Затова трябва да се търсят възможности за



разширение на псевдоосигурителните налози.



По същата логика за замяна на бюджетните разходи с отчисления от заплатите, която се приложи за пенсионното и здравното осигуряване, може да се въведе например и образователно осигуряване. Ако всеки от нас плаща по 2% от заплатата си, а работодателят му - още толкова, ще се натрупа един мощен национален образователен фонд, който ще сключи един национален рамков договор с учителите и с училищата и проблемът с вечния недостиг на пари за образованието ще се реши! По същия начин може да се ликвидира и недостигът на средства за любимата на народа полиция. Ако всеки от нас плаща, да речем 15-20% от заплатата си на една Национална Полицейско-Охранителна Каса, няма да има лимити за бензин и всички разбойници ще бъдат хванати. Абсолютно по същата логика сега се готви поредният налог върху заплатата, т.нар.



"данък фалит"



по изпробваната вече схема: всеки от нас внася от всяка своя заплата скромна лепта, която се трупа във фонд и щом фалира някой работодател, оттам се покриват неплатените заплати на работниците му. Идеята засега среща разбиране, макар че в някоя друга страна щяха да я посрещнат с тояги и с неприятни въпроси: откъде накъде аз ще плащам за това, че някой си щял да фалира? Защо ще чакаме фактически неплатежоспособният работодател да завлече работниците си с по 10-20 месечни заплати, които да платим от новия Фонд "Фалит"? Защо вместо да облага читавите фирми и техните работници правителството не замисли мерки срещу неизправната фирма още при втората, максимум - третата неплатена месечна заплата? Защо работещата част от нацията трябва да носr риска от фалит, а не фирмите, които могат да фалират? Бих разбрал правителството ако рече: загрижени сме за работните заплати, които завличат фалиращите фирми, затова от утре задължаваме всяка фирма да има застраховка "фалит" за заетите в нея. Но



експериментите с работната заплата



бездруго стигнаха твърде далеч, та да се товарят трудовите доходи с нови вноски за чужд риск. Фискалният ентусиазъм на "социалните" ведомства също трябва да има граница. Иначе въпреки напъните на чиновниците събираемостта на всякакви вноски още ще падне. Онзи ден нагъл чиновник от НОИ вкупом обвиняваше работодатели и работници, че нямали съвест, щото като не плащали осигурителен данък, оставяли "нашите родители" без пари за пенсии. Вярно, че парите, които днешните пенсионери някога са внасяли за осигуровки, са похарчени. Но ги е похарчила именно държавата. За да не олапа тя и вноските, които сега плащаме в знайни и незнайни фондове, бирническият апетит на държавата трябва се обуздае. Затова трябва да отхвърлим съмнителните иновации като облагането на незаработени заплати (с измислен в някое ведомство размер) с пенсионен и здравен данък, или пък като облагането на заплатите с данък "фалит".