В момента АЕЦ-Козлодуй произвежда 49% от електроенергията в България, като I до IV блок произвеждат 1/3 от тях. По време на управлението на Иван Костов страната ни подписа меморандум, като се съгласи да закрие I и II блок на атомната централа до 2003, и III и IV - до 2006 година.

През април "Галъп" проведе представително изследване сред пълнолетните българи* за отношението им към АЕЦ-Козлодуй. Резултатите от проучването се оказаха уникални със забележителната липса на разлики: по възраст, пол, образование или партийна принадлежност. Това е един от редките въпроси, по които у нас има почти консенсус -



77% от българите са против спирането на АЕЦ или на части от него.



Изследването показва, че въпреки твърдата си позиция по въпросите, свързани с атомната ни електроцентрала повечето българи не са запознати с конкретиката около проблема. Не са наясно с точните изисквания на ЕС, не знаят какъв дял от електроенергията се произвежда от АЕЦ, нямат представа за екологичните последствия от ядрената енергетика и в болшинството си не могат да отговорят на въпроса кое правителство е приело изискванията за поетапно спиране на блоковете.

В съзнанието на българите АЕЦ стои като митичен колос, крепящ родната икономика. Той е надежден - 64%, печеливш - 83%, и екологично чист - 53% - ние мислим за него като за близък роднина, заобикаляйки всички негативни фактори. Хващаме се за увеличението на цените на тока, сякаш те няма да се повишат и без това. Пълното незнание и преувеличението, с което говорим, като че ли наизуст, показват една своеобразна ирационална нагласа по проблемите на ядрената енергетика.

Въпросът за АЕЦ-Козлодуй вече не се разглежда на икономическа основа -



засегната е националната ни идентичност.



Българите решават своето бъдеще. Какви ще бъдем ние в Европейския Съюз - независима нация със собствена индустрия или просто извор на евтина работна ръка? В съзнанието на сънародниците ни спирането на АЕЦ е равносилно на това човек да продаде жилището си - не е важно колко ни струва, в какво състояние е, трябва ли ни - апартаментът не може да бъде продаден, той е наш. Съществува напълно ясното съзнание за политическо решение, българите не си правят илюзии относно мотивацията на ЕС - казват си - АЕЦ или не, ще ни приемат, защото сме нужни на европейците като извор на стабилност, християнска граница на Европа.

58% от нас вярват, че дори да затворим обещаните блокове на атомната ни електроцентрала няма да бъдем приети в Европа по-бързо. Докато приемането в ЕС не ни костваше нищо, бяхме готови да се закълнем във вечна вярност, а сега половината от българите са на мнение, че изискванията на ЕС "може и да не се изпълняват". Една удивително балканска формула на мислене! Българите вярват, че ЕС иска спирането на АЕЦ за да ни направи зависими от себе си и цели икономическа изгода.



Мислите ни по въпроса са напълно деполитизирани,



политическите причини се изтласкват назад, на преден план излизат икономическите. Изведнъж пред нас се разкрива сякаш друга Европа - която иска да ни подчини, да ни превземе. 70% от нас са убедени, че Европа всъщност иска да завземе нашите енергийни пазари, да ни излъже. В този пункт, един по-безпристрастен наблюдател би могъл да каже, че вероятно истинската причини за силния натиск е реалният страх на европейците, че не сме достатъчно развита нация за да произвеждаме атомна електроенергия. Те се страхуват от евентуален проблем в АЕЦ-Козлодуй, който би довел до моментално спиране - под натиска на общественото мнение -на всички атомни електроцентрали в Европа, и с това до срив на икономиката.

Независимо от реалността, в подсъзнанието на българите е изостанал комплекс, който сега се проявява с пълна сила. Мисълта, че допреди няма и 15 години сме били на 25-то място в света по индустриално производство, е все още жива. Представата за България като за силна индустриална страна е корен на несъгласието ни да затворим АЕЦ. Българите заявяват нещо простичко - ние не искаме да бъдем слуги, а производители. За правителството се оказа съвършено невъзможно да обясни на народа, че I и II блок произвеждат едва 10% от електроенергията на АЕЦ, и че централата сега работи едва с 60% мощност. Положението е такова, че диалог не може да се проведе, защото хората не искат да слушат. В очите на хората



АЕЦ е доказателство, че в България индустрията е още жива.



След приватизирането на "Балкан", атомната електроцентрала остана последен символ на българската индустрия. Сега пред властта стоят два огромни проблема: първият - какво да правим, вторият - как да говорим с хората. За да се реши противоречието има нужда от компромис, трябва да се появи нещо ново. Тук, без да започне да обвинява управлението на Иван Костов за тежкото положение, в което се намираме, премиерът Симеон Сакскобургготски въведе темата "Белене".

На свой ред сините лидери вместо да обяснят, че положението е наистина тежко, но няма как, защото меморандумът е вече подписан, започнаха да използват недоволството на българите за политически цели и да се обявяват едва ли не против закриването на I и II блок. Интересно решение измисли президентът Първанов, който, без да се опитва да извлече дивиденти за своята партия, намери вратичка, като замени думата "закриване" със "спиране".

Технократите в правителството се опитват да говорят с народа по начина, по който ЕС преговаря с тях - с цифри, баланси и отчети. Проблемът е, че те не разбират вътрешната логика на българина. Не схващат, че проблемът с АЕЦ не е математически, а хуманитарен. Отговаря се на въпроса "Кой съм аз?", и затова над 60% от българите смятат, че трябва да запазим АЕЦ с цената на всичко. Става въпрос за лично преживяване, а не за математика.

--------------

* Интервюирани са 1022 пълнолетни българи от цялата страна в периода 1-10 април