В гаражчето "При Доктора" Доктора наистина беше джипи, а и той си наричаше клиентелата "моите пациенти". И им предписваше каквото трябва според диагнозата. На Киро Кирията - търговищка. На Кочо Овчаров - скоч. На Иво Авджията - меча кръв. На чичо Цвичо - мастика, та като си я разреди с вода, да заприлича на цвик. На циганина Марчо - ром. А сутрин (на една ръка разстояние!) за махмурлиите работеше (те знаеха защо!) здравната каса с бирата...
Още в зората на демокрацията Доктора ипотекира апартамента и извади ладата от гаража. Направи му ремонт, купи инвентар. Напусна болницата, защото не му се стачкуваше за по-достойно заплащане, а и не искаше от недоимък да го хванат с белязани банкноти. Точно тогава започна бумът на ментетата - правилно Иво Авджията, седнеше ли на маса, не викаше наздраве, а наслука. И Доктора като хуманитар реши да се погрижи за хората от квартала. При него нямаше ментета, за което говореше фактът, че никой от пациентите му не си отиде поради лекарска грешка.
И тази сутрин първа мина жената на Марчо. Работеше в Чистотата и пътьом премиташе гаражчето. Доктора я изчака да свърши, сипа й чай, добави ром и попита:
- Кво прави Марчо?
- Отиди да сфири на кардеон, Дофторе - рече женицата, - днес е у НДК-то!
- Брей, пораснала му работата.
- Аааа, не му е за пръв път у НДК-то! Наш Марчо сфири и у Униферситето, и у БСФС-то...
(То така си и беше - на трите места разтягаше акордеона си Марчо. В подлезите пред тях.)
- Все забравям да те питам... - усмихна се. - Как се казваш?
- Яница - изпъчи се циганката. - На дедо ми съм кръстена.
- На дедо ти? Че защо пък Яница?!
- Па знам ли... сигур щото беше пияница...
А ей го след време чичо Цвичо - точен като всеки ден. Обикновено само търговецът го изпреварваше.
- Де е Киро? - попита чичо Цвичо.
- На кирия! - отвърна Доктора и поясни. - За Варна замина. Аз обаче му дадох направление. В квартал Виница мой колега е отворил страхотно кръчме. Ама без направление не приема!
Сипа им по илач на двамата и ей го Иво Авджията - айде на него меча кръв! Точно тогава обаче влезе и един непознат - опърпан, омърлушен...
- Едно вино и на мене! - поръча тихо.
- Какво вино? - попита Доктора. - Чисто или шприц?
- Хм... На голия ми задник ексик ми е и шприц... Дай обикновено!
Сипа му вино, но отказа да му вземе парите - такъв си беше понякога Доктора.
Накрая дойдоха Марчо и Кочо Овчаров.
- Слушах го на живо! - блестяха очичките на Кочо. - Страхотен успех! Нафрашка се с мангизи!
- Аз черпя! - рече Марчо. - Секи квот пие! Ама с мезе!
Голяма веселба настана в гаражчето...
- Занийде сме без здравеопазването - рече по някое време с пълна уста чичо Цвичо, - ама и кво доживяхме... Културата да ни храни...
