Организацията на обединените нации (ООН) и Холандия ще отговарят за жестокото клане на повече от 8000 мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. Жалбата бе подадена в съд в Хага още през юни т.г. от адвокатите на роднините на избитите, повечето от които са се обединили в асоциацията "Майките от Сребреница". Съдиите трябваше да решат дали ООН може да бъде подведена под съдебна отговорност. Според адвокатите на организацията тя се ползва с имунитет и не може да бъде подвеждана под съдебна отговорност. Миналата седмица съдът излезе с решение по казуса, като даде зелена светлина на делото "Майките от Сребреница" срещу Холандската държава и ООН".

"Съдът в Хага създаде прецедент в историята на европейското и световното правосъдие и за първи път позволи да се води дело срещу ООН", заяви Семир Гузин, който е член на международния адвокатски екип, представляващ 6000 ищци, близки на жертвите от Сребреница. "Тепърва ще започват да излизат на бял свят много неща, които са направени погрешно", допълни той.

В средата на юли 1995 г. армията на босненските сърби, ръководена ген. Ратко Младич - впоследствие издирван от Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия, избива 8000 мюсюлмани в анклава Сребреница, който е обявен за демилитаризирана зона под егидата на ООН. За сигурността там се грижат 450 холандски миротворци, които са част от контингента на организацията. В обвиненията се посочва, че по това време ООН отказала въздушна подкрепа на холандските миротворци, тъй като организацията се опасявала, че лековъоръжените войници могат да попаднат и да станат жертва на приятелски огън. Без въздушна подкрепа холандските миротворци се изтеглят от района, оставяйки анклава без защита. Те остават безучастни и наблюдават безпомощно как няколко хиляди босненски сърби завземат района около Сребреница. Босненски мюсюлмани са откарвани с автобуси в неизвестна посока и разстрелвани от босненските сърби, а телата им са заравяни в масови гробове. Избити са мъже и младежи, разчитащи на холандската закрила. Клането в анклава е едно от най-жестоките в Европа след края на Втората световна война.

"Доволен съм, че правосъдието ще започне да работи", казва пред радио Б-92 Мунира Субашич, председателка на асоциацията "Майките от Сребреница". Тя заяви, че геноцидът е станал "под знамето, защитата и очите на ООН" и организацията трябва да поеме отговорност за съучастие в извършването на престъплението.

Интересите на асоциацията "Майките на Сребреница" са защитавани от адвокатите Аксел Хагедорн и Марко Геритсен от холандската кантора "Ван Дипен ван дер Круф". Те настояват ООН и Холандия да признаят отговорността си, че са допуснали геноцида в Сребреница.

През февруари т.г. най-висшата съдебна инстанция на ООН - Международният съд, определи като геноцид клането в Сребреница. Организацията обаче не поема отговорност за случилото се. Адвокат Марко Геритсен заяви, че съдът е подкрепил аргумента на ищците, че ООН не може да получи автоматично имунитет. "ООН е длъжна да предотврати геноцид. Позоваването на имунитет в случай на геноцид, какъвто е този в Сребреница, е в противоречие с целите на организацията и международните й задължения", обяснява той пред Ройтерс.

Бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан още през 1999 г. призна, че международната организация е допуснала "грешки при преценката на ситуацията". Холандските власти също поеха "политическата отговорност" за провала на мисията на своите миротворци и ежегодно изпращат около 20 млн. долара хуманитарна помощ на Босна и Херцеговина, като една трета от парите е предназначена за проекти за възстановяването на Сребреница. Холандската държава защитава позицията, че войските й са били изоставени от ООН, която не им е осигурила въздушна подкрепа.

Адвокат Геритсен обяви, че парите, изплащани на босненските власти, не са достатъчни, а трябва да бъдат изплатени компенсации и на роднините на жертвите. "За съжаление ООН и холандската държава не искат да поемат своята отговорност - те дори не искат да говорят по този въпрос", казва юристът. Някои от майките на жертвите вече са поискали определени суми. "Процедурата трябва да доведе до резултат, чрез който хората, преживели тази драма, най-накрая ще получат някакво удовлетворение", обяснява юристът.

Защитникът на холандските власти обяви, че исканията за компенсации трябва да бъдат насочени към виновниците за клането: бившият босненско-сръбски лидер Радован Караджич и войските, командвани от ген. Ратко Младич. И двамата са издирвани от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, но продължават да се крият. Дясната ръка на Младич и участник в клането в Сребреница ген. Здравко Толимир бе арестуван през юни и предаден на Трибунала. Той категорично отрича вината си, въпреки че е сред основните обвиняеми за геноцида в анклава.

Независимото разследване на клането в Сребреница, направено от холандския Институт за военна документация, оправда холандския контингент по обвиненията в ненамеса, тъй като войниците са били превъзхождани по численост от босненско-сръбската армия. Освен това са били лековъоръжени, без достатъчно боеприпаси и са имали заповед да открият огън само при самозащита. Документът, публикуван през 2002 г., хвърли частично вината за клането върху холандското правителство, което е изпратило войниците на предварително обречена на провал мисия. Обвиненията доведоха до оставката на тогавашния премиер Вим Кок и на неговото правителство.

В края на февруари т.г. Международният съд, най-висшата съдебна инстанция на ООН, се произнесе по делото "Босна срещу Сърбия" за клането в Сребреница. Според решението Сърбия не е виновна за избиването на босненски мюсюлмани в анклава през 1995 г. "Съдът намира, че отговорността за геноцида в Сребреница не може да бъде прехвърлена на държавните органи на ответника (Сърбия)", обяви главният съдия по делото Розалин Хигинс. Тогава за първи път съдът се произнесе по обвинение в геноцид, повдигнато от една държава срещу друга. Геноцидът е най-тежкото престъпление според международното право.

Съдия Хигинс започна изчитането на решението с думите, че действията, извършени в Сребреница, попадат под определението на Женевската конвенция за геноцид.

Съдът призна, че Сърбия е предоставяла "значителна финансова и военна подкрепа" на босненските сърби, водени от издирваните от Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия Радован Караджич и ген. Ратко Младич, но не прие, че това има пряко отношение към геноцида. Ако Сърбия беше призната за виновна, трябваше да изплати милиарди долари обезщетения на жертвите. (по материали от чуждия печат)