Само за една седмица се родиха три новини, които ще предизвикат бурни страсти, достойни за съдебен и институционален трилър. Софийският военен съд постанови общо 91 години затвор за петима полицаи от Благоевград, обвинени, че са убили Ангел Димитров-Чората при задържането му на 10 ноември 2005 г. Стана ясно, че още един полицай ще бъде обвинен от Военна прокуратура за опит за убийство на младеж при проверка след сигнал в столичния квартал "Иван Вазов". Междувременно бяха анонсирани проектопромени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които се оказват преимуществено в полза, улеснение и дори услуга единствено на МВР.

В първите два случая се чуха две крайни тези. Според едната военните магистрати изобщо не си поплюват и съдят строго, без да се съобразяват с това, че подсъдимите са служители на МВР. Защото законът трябва да бъде еднакъв за всички. Другата теза - на съдените и разследваните, е, че военните са се превърнали в нещо като частен трибунал, обезсърчават и демотивират състава на МВР в борбата с престъпността и в най-общи линии се опитват да бранят институционалните си правомощия. Тази хипотеза се роди, когато веднага след присъдата на полицаите, обвинени за смъртта на Чората, се появи третата новина - правителственият проект за изменения в НПК. Според него



служителите на МВР ще бъдат извадени от подсъдността на военните



прокуратури и съдилища и вече няма да бъдат разследвани или съдени от магистратите с пагон.

В случая конкретните примери изобщо не са важни. И не заради друго, а защото такива тежки присъди на полицаи като при Чората, и то по обвинение за убийство на арестант, не са изключение. Така през 1997 г. пак на по толкова много години затвор бяха осъдени полицаи от столичното Седмо РПУ, признати за виновни за убийството на 22-годишния Христо Христов на 5 април 1995 г.

Сега обаче военните магистрати обвързаха предлаганата промяна в НПК, която ще ги лиши от възможността да разследват и съдят служителите на МВР, директно с делото "Чората". Дори си позволиха да обявят, че за тях посланието на политиците е ясно - "съдът, който смее да осъжда полицаи, да изчезне".

Проблемът дали военни или цивилни магистрати да разследват и съдят служителите на МВР е кардинален. И той трябва един път завинаги да бъде решен



На пръв поглед вече няма никаква логика с полицаите да се занимават



магистратите с пагон. От една страна, никъде - примерно в рамките на Евросъюза, това не се прави. А и с новия закон за МВР от пролетта на миналата година целият състав на министерството бе девоенизиран.

От друга страна, постоянно се дава един силен аргумент в противната посока. И той е, че веднъж вече бе направен опит да се извадят служителите на МВР от подсъдността на военните магистрати. Този експеримент - "полицаите - в цивилен съд", а разследването им от цивилни следователи и прокурори датира от 1993 г. до лятото на 1995 г. И тогава резултатите бяха плачевни. За целия период имаше само 2 присъди, образуваните нови дела бяха драстично малко, а дадените на цивилните прокуратури и съдилища за доработване стари дела - образувани до 1993 г., почти не помръднаха към присъди.

Обяснението по онова време бе, че никой не иска да разследва и съди полицаите, защото всъщност това са колеги, с които непосредствено работят. Освен това възможността да се изнудват едни други с информация, както и да се подслушват и следят взаимно си бе не само реална, но и на практика виждана в онези времена. И тогава, и сега е вярно твърдението, че



професионалната омерта в тези среди е много силна



Тезата е, че ако сега се извадят от подсъдността на военните магистрати служителите на МВР, отново ще остават ненаказани драстични престъпления.

Освен това винаги когато започне дебат по тази тема, веднага се вадят данни колко ефективни са военните съдилища и прокуратури по отношение на престъпилите закона полицаи. И че се отчита нарастване на полицейската престъпност, че се появява организиран бандитизъм в тези среди, нарастват случаите на полицейско насилие, има силно завишаване на такива случаи с въвеждането на полицейското дознание с цел да бъдат принудени лицата да признаят извършени престъпления. Разбирай, че ако тези случаи отидат в цивилни прокуратури и съдилища, то или ще останат ненаказани, или ще бъдат по-меко осъждани. А пък военните магистрати поне опитват нещо и има какво да отчетат като суровост.

От другата страна пък



заваляха примери и призиви от правозащитници



дори за закриване на магистратските структури под пагон. С аргумент, че полицейското насилие е повсеместно и постоянно ненаказано. Че военните магистрати получават пагоните си от военния министър, т.е. от изпълнителната власт, а това не е абсолютна независимост. Че единствените потърпевши от изваждането на полицаите от подсъдност ще са самите магистрати, защото те ще останат почти без работа - обективно намаляха и делата срещу военните.

В крайна сметка дебатът предстои - в парламента, който ще трябва да реши кой да разследва и съди престъпленията на служителите на МВР при или по повод службата им - насилието, търговията с влияние, бездействието, вземането на подкуп и т.н. Защото точно и единствено с това се занимават сега военните магистрати. Цивилни прокурори и съдии вече работят по тези престъпления, които полицаи вършат извън работа - като например причинени катастрофи, кражби.

В крайна сметка



обществото не се интересува кой точно ще съди съгрешилите полицаи



- дали ще са магистрати с пагон или без пагон. Още повече че изобщо не са малко военните прокурори и съдии, които свалиха пагоните и останаха в системата като цивилни. И сега разследват и съдят и едва ли точно пагонът ги прави по-справедливи. Отгоре на всичко последната инстанция по тези дела - Върховният касационен съд, отдавна няма военна колегия и там всички съдии, които гледат тези дела, са цивилни.

Важно е точно огромната и изключително важна система на МВР да е не само почистена откъм бандити и корумпирани, но и последните да си получават заслуженото. И да са равни пред закона. Дори по-равни предвид отговорността, която имат.

Всичко останало са си институционални боричкания, на които е по-добре да се сложи край.



Очертаващата се меверизация на правосъдието



обаче определено не свършва с този проблем. Защото с предлаганите промени в НПК се правят и още няколко стъпки в тази посока. Едната от тях е даването на възможност за поемни лица да бъдат определяни и служители на МВР, "които не изпълняват функции по разследването на същото дело". На пръв поглед това е някаква стъпка, като се има предвид, че МВР предлагаше изобщо да отпаднат поемните лица. Нещо, което е трудно да се приеме в българската действителност. Колкото и фигурата на хората, които присъстват и се подписват за законността на действията на оперативни работници, дознатели, следователи, прокурори при претърсвания, изземвания, обиски, огледи, да изглежда опорочена през годините и да се смята за проформа.

В същото време обаче



разрешението за поемни лица да могат



да бъдат определяни и служители на МВР си е също толкова опасно. Защото на практика това означава колеги на разследващите да узаконяват всички техни действия. Изобщо не е ясно дали България е все още готова и за това. Има и примери, които подхранват притесненията в тази посока. Сигурно мнозина са позабравили как преди няколко години бе арестуван разстреляният по-късно висш прокурор Николай Колев. Това стана, след като бе обявено, че в джипа му са открити дози наркотик. Самият Колев твърдеше, че дрогата му е била подхвърлена пред очите. И какъвто и да беше той, то наистина е трудно да се повярва, че е държал наркотик в оставената си на паркинга кола. Дрогата обаче бе достатъчно основание да бъде арестуван. По-късно се оказа, че поемните лица са били служители на столичната полиция. И макар това да не беше разрешено, арестът вече бе факт, който съдия узакони.

Затова трябва добре да се помисли



дали правосъдието е дорасло до такова доверие



към МВР.

Все в тази посока е и предложението разпитът на служителя под прикритие да се извършва само чрез видео- или телефонна конференция с променен образ и глас.

Фигурата на оперативния работник под прикритие бе развита във влезлия в сила през пролетта на миналата година изцяло нов НПК. Идеята е те да могат да се внедряват в мафиотски образувания или да уличава високопоставени корумпирани чиновници.

Оттогава насам МВР се опитва да защити самоличността им, като постоянно предлага те дори изобщо да не могат да бъдат разпитвани, а по време на разследването и на съдебните процеси на свидетелската скамейка да застават техните началници. Нещо доста спорно. В САЩ например такива служители дори се разконспирират в даден процес, за да може да се върже присъдата и после стават разследващи.

В България обаче се смята, че не може да се подготвят толкова много такива служители и затова те трябва да се пазят. Затова и бе предвидено да бъдат разпитвани при условията на анонимния защитен свидетел. За МВР обаче и това не е достатъчно - затова сега се предлагат и промените, чрез които хората под прикритие да дават показания с променен образ и глас. Срещу това вече скочиха военните магистрати, като определиха подобен подход като правен абсурд. Първо, защото съдът нямало да може непосредствено да придобива впечатление от показанията на тези хора, и второ, тъй като по никакъв начин няма да може да бъде ангажирана наказателна отговорност, ако те лъжесвидетелстват. Нещо, което звучи много логично като критика. Защото на практика по много дела, по които заради различни причини МВР и прокуратурата не са могли или просто не са си свършили работата по събирането на доказателства, могат



да вадят по един "прикрит" свидетел,



който да твърди неща, за които никой не може да му търси отговорност, ако не са истина. И така не само да бъде опорочен съдебният процес, но и по никакъв начин да не могат да бъдат защитени правата на съответния обвиняем, на когото примерно някой от правоохранителната система има зъб.

Трябва да се внимава с меверизацията на наказателния процес и с правосъдието като цяло. Защото България има горчив опит в тази посока. Затова е и необходимо предлаганите промени в НПК да бъдат добре обмислени и претеглени.

За да се намери балансът между необходимостта от по-ефективно противодействие на организираната престъпност и корупцията, от една страна, и от защитата на правата на човека.

Защото опасността от проблеми в правораздаването, от саморазправи и от бъдещи тежки присъди от Европейския съд по правата на човека изглежда съвсем реална.