На градската автогара се срещнаха Киро Копралята и Дочо Мамула, па седнаха да пият по бира, докато дойде автобусът за село Мало Умно.

- Еййй, не е работа тая работа, селски - поклати глава Киро Копралята.

- Коя работа бе, селски? - зяпна го Дочо Мамула.

- Бе ти вестници не четеш ли, талавизия не гледаш ли?

- Е па вестници четем... А талавизия гледам, кога жената не си е пущила некой сериал.

- Начи требва да си разбрал... - отпи Копралята. - Фръкнаха ни, начи, главите, селски!

- Ама нашите глави ли, селски?

- Нашите, селски, фръкнаха със страшна сила.

- Къде бе, селски? - ококори се Мамула и се заозърта.

- У Брюксел, селски, у Брюксел. Това главата ни "Земеделие", "Правосъдие", "Данъчна политика", "Околна среда"... Абе двайсе и осем глави ни фръкнаха!

- Ууу, селски, направо ни откинаха главите тия от Европейския съюз!

- Ама и нашите политици... - навъси се Киро Копралята, - са едни, селски...

- Мани ги бе, селски! - отсече Дочо Мамула. - Те па изобщо не мислят за държавата.

- Каза им го еврокомисаро начи черно на бяло: като как може начи при тая корупция да нема осъден начи некой политик!?

- Да бе, селски. Като как не се намери един, дето да се жертва за държавата? Да стане и доблестно да каже: "Сички знаете, че съм корумпиран. Майната му на имунитета ми! Влазям доброволно у затвора!"

- Де такваз доблест бе, селски - почти проплака Копралята - Нали секи гледа начи да го не обвинят у популизъм...

- Ами то баш за туй им е толкоз гадна популацията на политиците!

- Мани, мани! А аз начи толкоз се надах, че птичето на щастието най-сетне ще кацне и на нашето рамо...

- Ще кацне зер! От къв зор бе, селски? - озъби се Мамула. - Ще кацне да ни се изцвъка и да ни лепне некой... птичи грип!

- Прав си, селски, това ще ни е кярът.

- Направо сме си, селски, жив зян.

- Ох - насълзи се Киро Копралята, - мъка ми е, ще знаеш, че като не влеземе у Европейския съюз, аз пак ще ти викам начи на тебе "селски" и ти пак ще ми викаш на мене "селски"...

- Що бе? - опули се Дочо Мамула. - Че като как пък ще си викаме, ако случайно влеземе у Европейския?

- Еее, па нема да си викаме начи "селски". Ще си викаме "брюкселски"!

Автобусът им дойде и двамата хукнаха. Щяха да си продължат приказката у кръчмата у Мало Умно. Докато жените им гледат "Дързост и красота"...