Европейската комисия (ЕК) одобри вчера намерението на България да изгради АЕЦ "Белене", защото отговаря на Договора за Евратом, съобщи на "Сега" представителството на ЕК в София. Заедно с това нарасна рискът за българските ТЕЦ-ове, защото Комисията остана непреклонна за квотите на парниковите газове, позволени на България.
Брюксел се съгласи главен изпълнител на проекта "Белене" да бъде руската компания "Атомстройекспорт" с подизпълнители френската "Арева" и германската "Сименс". Така договорът за изграждането на "Белене" може да бъде подписан през януари при посещението в България на руския президент Владимир Путин.
Одобрението на ЕК позволява да бъдат искани европейски кредити за централата. Комисията е доволна, че НЕК предвижда средства за дезактивиране на ядрените отпадъци и за извеждане на реакторите от експлоатация след крайния им срок. Тя оценява уверенията на НЕК, че двата блока на "Белене" ще имат разнообразни системи за пасивна и активна защита, включително срещу земетресения и самолетни катастрофи.
Насърчителната новина за ядрената енергетика бе помрачена вчера от сигнал, че Комисията не е склонна да отпусне повече квоти на България за въглероден двуокис, фиксирани на 26 октомври на равнището от 42.3 млн. т годишно за периода 2008-2012 г. Правителството твърди, че са орязани квоти за над 25 млн. т, които се равняват на количеството, изпускано от всички големи ТЕЦ-ове в страната плюс комбината "Кремиковци". Министерството на околната среда и водите прати тази седмица жалба срещу ЕК до Европейския съд в Люксембург. Но високопоставен източник в МОСВ каза на "Сега", че очаква корекция с не повече от 0.5-1% на квотите, докато недостигът е над 37%. Спирането на четири блока на АЕЦ "Козлодуй" се компенсира от ТЕЦ-овете, които изпускат допълнително 5 млн. т газове годишно.
РЕАКТОРИТЕ
В АЕЦ "Белене" ще бъдат монтирани два водо-водни реактора АЕС-92 с мощност по 1049 мгвт. Те са подобрена версия на реакторите от типа ВВЕР, като имат по-надеждна пасивна защита. Строителството, което ще струва 4 млрд. евро, ще започне през 2008 г., а експлоатацията - през 2012-2013 г.
|
|