|
| ---- |
СОФИЙСКИЯТ
Всеки едва-що стъпил във Факултета по журналистика на Софийския университет например е чувал за преподавателя по статистика проф. Венцислав Бондиков. Той не е от популярните медийни лица, които населяват факултета, и е сред малцината, които развалят "лекия" му имидж. Още с влизането си първокурсниците научават, че във втори курс ги очаква един минотавър, при когото завършили вече семестриално още си влачат заветния изпит. Впоследствие обаче мнозина с изненада установяват, че материалът, който трябва да се чете за изпита, е 19-20 страници (толкоз!). И щом материалът е толкова малко, а студентът и за толкова не си е направил труда, как да не му отрежеш главата? (Пишещият този текст също е в числото на злополучилите в дебюта негодяи.) Тъй че това е измишльотина на мързелите.
Това горното е количество материал, на който студентите филолози в университета биха се изсмели с презрение и с основание (правили са го). Там има едни предмети като езикознание и литературознание, които по обем задължителна информация сигурно се равняват на цял курс на журналистите или пиарите. Както мнозина заключават, няма справедливост в тоя университет.
По правило легендите за преподавателите секири се зараждат в по-анонимна среда, когато студентът няма много личен контакт с обекта на демонизацията - в големите студентски потоци. При филологиите това са българска и английска. В останалите - източни, скандинавски, славянски и др., курсовете са малки и общуването е очи в очи, тъй че, трудно-лесно, студентите си налягат парцалите и клюките са локални.
Студентите в английска филология например могат да посочат поне няколко предмета, заради които са ослепели от четене (или от преписване): ренесансова литература при проф. Александър Шурбанов, известния преводач на Шекспир и "Изгубеният рай" от Джон Милтън, историческа граматика, староанглийски - преподавателката е известна с прякора Мортал Комбат, фонетика, странознание... Казват, че сред преподавателите тук изтъкнати садисти няма, но тези изпити традиционно взимат много жертви. При проф. Шурбанов например освен теорията всеки студент трябва да е прочел и по 10 пиеси. Че Шурбанов не е зъл главорез, доказва една случка отпреди няколко години. Тогава една студентка "пренаписала" сюжета на една от пиесите. Паднала й се The Silent woman от Бен Джонсън. Знаела само, че жената в заглавието е мъж. Преподавателят питал защо героят се е предрешил и тя се развихрила: "заради любовта му към една жена, която..." и т.н. "Всъщност целта на маскировката, после разбрах, е да се докопа едно наследство, но какво да се прави - Холивуд. И въпреки това той търпеливо ме изслуша, пита ме дали съм чела наистина и спокойно ми каза да се явя на поправката", разказва момичето.
Юристите също си имат легенди. Като покойната преподавателка по гражданско право проф. Мария Павлова. Още едно време студентите кодошат и извън пределите на факултета за "Мара Подробната". Прякорът се е появил заради склонността на професорката да върти на шиш изпитвания, изстисквайки всичко научено: "Още, колега, още". Заради тази й фраза по-сетнешни студенти, с по-малко скрупули, са променили прякора на Мара (пардон) Секса. Неин наследник в дисциплината е доц. Иван Русчев, който също има славата на педант. Злите езици твърдят, че къса по 80% на изпитите. Други пък смятат, че е много ерудиран и представиш ли се достойно по неговия предмет (той преподава на второкурсниците), значи си овладял основата на сума дисциплини до края на следването си.
ТЕХНИЧЕСКИЯТ
Всеизвестно е, че в Техническия се учи много (във всичките, но тук говорим за Софийския) и сигурно има поне 20-ина легендарни преподаватели, принципни до немай-къде, когато трябва да набият знания в студентските глави. Едно от известните страшилища тук е преподавателят по програмиране Веселин Георгиев във Факултета по комуникационна техника, т.нар. Весо Компилатора. Не пише твърде много незаслужени оценки, твърдят студенти от факултета, "обаче как крещи..." "За да добиете идея за Компилатора, си представете даскалите, които най-много ви гърчат, съберете ги заедно, умножете по 3 и ей ви го Весо в добро настроение", пише един студент във форума на ТУ. Някои заради нрава му пък някои го наричат Беселин Георгиев. Говори се, че преди време някакви студенти в яда си още преди изпитите му спукали гумите на колата.
УНСС
Кой не знае за Малката секира, кой не е слушал за него? Бившият финансов министър и кандидат за кмет на София Стоян Александров от много години преподава корпоративни финанси в Икономическия университет. Александров е известен сред студентите с това, че е неподкупен и ходатайствата при него не вървят. Пред студентите, които за първи път влизат на занятия при него, казва: "Аз пари не вземам, на мен не ми трябват". Пред един вестник преди години пък сподели, че ако някой му приплаче за някого, шансът да скъса протежето нараства значително. Студенти разказват, че е много чувствителен и към онези фръцли, които ходят на изпит като корици на "Космополитън" - с оскъдни дрешки и щедър грим, в допълнение на интелектуалния арсенал. Александров проявявал желязна резистентност към такива хитрости.
Обикновено, разправят, със замах къса повече от половината студенти на изпит - без саркастични забележчици, семпло и категорично. Студената пот и нервното потреперване са нещо естествено на неговите изпити. "Няма голямо значение какво ще ти се падне, защото в един момент почва да те центрофугира из целия материал - особено си пада по данъците", по думите на един студент. През цялото време, отбелязва младежът, гледа сериозно и дъвче дъвка.
Покрай прякора на преподавателя върви и един студентска "мъдрост": че Малката секира е по-голямо зло от Голямата. Докато Голямата се вдигне и падне, могат да минат повече хора, а малката сече манифактурно, подред. Някои студенти справедливо отчитат обаче, че той все пак преподава един от най-важните предмети в следването им, заради които си заслужава да си седнеш известно време на д-то.
Мнозина се заблуждават, че Голямата секира е проф. Димитър Саздов, преподавателят по стопанска история. Всъщност така са наричали преди години пенсионирания вече проф. Георги Петров, който е и автор на един от учебниците по финанси. Тъй че на практика Александров е Секирата.
Иначе Саздов е друго популярно име, пред което студентите тук треперят. Случвало се е, след като скъса стотина души, да повтори изпита им в другия край на България, във филиала на УНСС в Силистра и там пак да скъса мнозинството от тях.
В УНСС има и Златна секира (преподавателят по право проф. Емил Златарев). Един от асистентите на Стоян Александров пък се води Малката ножичка.
СТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ
Едно от споменаваните имена в Свищов е това на ръководителя на Катедрата по мениджмънт проф. Камен Каменов. За него и за асистента му казват, че преди няколко години от около 500 явили се студенти на изпит повече от двойка изкарали само 30-ина души. Според студентите открай време преподавателят има специфичен почин за раздаване на книжките. След писмени изпити, когато студентите са ги оставили при него и чакат да им нанесе оценките, той излиза с една малка купчинка книжки и казва "тук са двойките". Всички, освен малцината посечени, са щастливи. До следващото излизане, когато Каменов носи много по-голям куп, пак с двойки. И т.н.
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
Според студенти във Факултета по изобразително изкуство в Търново тук няма един преподавател, който да е съвсем "в час" (то всеки е поне малко човек на изкуството). Най-големият чешит обаче, разправят, е проф. Цанко Петров по история на изкуството. Това е предметът, който всички специалности изучават от първи курс до дипломирането си. Мнозина са се опитвали да търсят цаката на Петров, но в крайна сметка нещата обикновено завършват така: "На изпита е с абсолютно безизразна физиономия, сините му очи са оцъклени изпитателно срещу теб, въпроси по целия конспект, че и извън него и току те спре рязко: двойка, махай се". И няма угодия - разправят, че най-садистичен е тъкмо спрямо онези, които са изкълвали всичко и са дошли със самочувствие на изпита.
Професорът имал обичай никога да не къса първите трима. Това се знае и студентите напират да минат първи. След това започва сечта. "Ако се появи някой тъпанар, страшно се вбесява и случиш ли се след него, считай, че ти е отрязал главата от кръста", спомнят си потърпевши. Начинът да го спечелиш, твърдят някои, е да пиеш с него на една маса, но и това не е гаранция. Срещу него са правени няколко подписки от недоволни студенти и въпреки това той е един от най-интересните и ерудирани преподаватели във факултета.
