|
| ------ |
Уважаеми колеги,
При цялата ми симпатия към вашите усилия длъжен съм да ви кажа: губите си времето. Опитайте се да обмислите нещата трезво. Патетично се изисква някакъв допълнителен половин процент от бюджета. Да допуснем, че се случи небивалица и той бъде насочен към науката и висшето образование. Какво толкова ще се промени?
Както ви е известно, бюджетните средства за научни изследвания са почти равни на нула, а ако погледнете към хуманитаристиката, "почти"-то ви е в повече. Основната заплата на професор в държавните университети или поне в Софийския е равна с основната заплата на общ работник в големите супермаркети из София. Не съм в състояние да определя на какво е равна заплатата на асистента.
Как мислите, за какво по-напред ще стигне този половин процент и на колко трябва да се умножи, за да се постигне ниво, сравнимо поне с това в съседните страни? И кога мислите, че би могло да стане това? Отговорът е ясен: при актуалните у нас формати на държавност - никога.
Държавническото позитивно мислене за развитието на науката е стратегическото държавническо мислене. От нея не могат да се вадят бързи дивиденти, процесите, характерни за нея, дават резултат след десетилетия. Мисленето на нашите държавници (и когато думата може да се ползва без кавички) е начастничаво. Дори когато не иде реч за пряко лично или партийно-номенклатурно обогатяване, то не надхвърля границите на мандата.
Актуалната политическа класа няма потенциал да произведе стратегическа мисъл. Науката и висшата образованост са смислено-функционални и производителни при формати и модели за социална успешност, нямащи нищо общо с официално натрапваните у нас.
Трудно ми е да намеря добри думи за сега управляващата коалиция, но казаното не се отнася само до нея. Не се ли извъртяха във властта вече всички политически бои? Не са ли те досадно-еднообразни в отношението си към науката? Кого да чакаме, генерала-кмет ли? Извинявайте!
Науката и висшето образование са любимото безхаберие на сегашната държава. Тя въобще
не знае какво да захване с този "чеиз",
завещан й от предната система. За капак, това "заварено положение" бе наследено в една перверзна постановка. Ако не се мислеха през чисто идеологическа призма, те, науката и висшето образование, се гледаха като специфичен лукс, а не като съществен елемент на социалното.
В подобен ключ днес те се търпят "на гърба на държавата", защото се забелязва, че и другите поддържат нещо подобно (не бива да се излагаме докрай пред чужденците!), а освен това заемането на определени длъжности изисква диплома за завършено висше образование. Тъй като отвъд тези благородни цели не знае какво да ги прави и за какво й са, сегашната държава бързо им затръшва кориците (също като на едноименните присъединителни глави) и ги докарва до абсурд.
Печалната днешна ситуация е закономерен и законодателно закрепен резултат от това безхаберие. Понеже държавниците няма откъде да са информирани, че продуктът от образователния процес са висши умения и знания, а не хартиите, именувани "дипломи", те нароиха "университети" и университетоподобни печатници на легални документи за "висшист". За частните тук няма да става дума, те не чакат кой знае какво от бюджета. Как стоят нещата с държавните?
Обилно намножени, с което именно официално се аргументира и ниското ниво на заплащането в тях (аргумент, сам по себе си скандален), те са оставени на самотек, да се оправят, както могат, сами със себе си. Ако не беше така, би имало някакви общи критерии за структура, количество, качество и съдържание на академичното. Сигурно ще ми се каже, че не съм забелязал процесите по акредитиране и атестиране, та затова говоря така. Нека хвърлим поглед към тази комедия.
Акредитирането става в параметри, които явно могат да бъдат тълкувани разтегателно. Като се прибави, че акредитационните комисии се съставят измежду колеги от сродни университети, които нито искат да си развалят отношенията с някого, нито биха искали да им се случват неприятности, лесно е да се прогнозира, че едва ли университетска структура ще остане съвсем отвъд чертата, колкото и да е "университетска". Най-нефелните просто ще трябва още догодина да попълнят същия куп бумаги - и готово.
Атестирането пък, доколкото схващам, е най-смешната част от комедията. Много е трудно преподавател, който редовно си взема часовете, да получи оценка, по-ниска от висшата. А и средната оценка не би накърнила нечие мързелуване - съответно три или пет години напред.
Нищо освен общоуниверситетско веселие не могат да предизвикат твърденията, че въз основа на тези оценки можело да стане възможно поразреждане на академичните редици за сметка на
бездарните, ленивите и направо вредните
за науката. Още по-голяма е веселбата, когато се настоява, че атестирането щяло да доведе до диференциране в заплащанията с оглед на регистрираното по-високо или по-ниско качество. Гледаме ли резултатите от атестирането, в университетите работят гений до гений, как да избереш по-добро от най-доброто?
Е, нещата стоят иначе. При това в повечето университети щатовете са безобразно раздути. Наследство от социализма, ще каже някой. Добре де, не е ли време да се стори нещо толкова време по-късно? Или всъщност няма не само воля, но и критерии, по които да се проведат съкращения? Няма, няма и да има.
Само един от тези критерии е качеството на преподаването, самото то съставено от няколко компонента. Коя е инстанцията у нас, упълномощена да съди за него? И не е ли по-скоро издевателство императивно да се пищи за качество срещу една социална група, в голяма своя част настръхнала от бедност?
Парадоксът тук е, че колкото някой би залягал по-усърдно върху преподаването и подготовката си за него, толкова по-тънка ще става кесията му, оставайки на социалната помощ, именувана неизвестно защо "заплата". Който оцелее - оцелее. Не е трудно да се види, че научните изследвания и качественото учителство са в момента персонално дело на някакви динозаври, безвъпросно вписани в червената книга. Какъв трябва да е мотивът за увеличаване на броя им?
Описваните добре известни процеси не могат да бъдат определени иначе освен като процеси на гниене. Същото важи и за БАН. Общо зададеният въпрос дали Академията следва да се закрие или не е съзнателно некоректен. Работата е там, че БАН се състои от десетки звена, част от които са продуктивни. Има и доста институти с тежък щат,
произвеждащи най-вече въглероден двуокис
Не може обаче всички структури да се слагат в един кюп
Катализаторът на общото гниене е всъщност принципът, по който те съществуват. Наличието най-напред на щатове за изследователи, за които после да се търси работа, за да оправдават заплатите си, е ход, смъртоносен за сериозната наука. Нещата в нея стоят тъкмо обратно. Академиите на науките инициират или печелят проекти, за които след това се набира екипът, способен да ги осъществи. Гниенето в науката е у нас държавна политика.
Затова казвам направо: скъпи мои млади колеги, ако усещате в себе си потенциал и желание да се осъществите като учени, ако това е жизненият ви идеал, не губете време в протести и аргументи пред държавата, а напускайте България. Търсете реализацията си там, където науката притежава гарантирано ниво и има интерес от нея, тя днес без друго е с интернационален характер. Не страдайте от патриотични скрупули. Тази държава няма нужда от вас. И не само от вас. Тя не се нуждае и от народ, а само от продажен електорат. Не вярвам да се числите към него.
. 
