В невротични времена живеем, спор няма. Постоянно се борим със стреса - от мудната администрация и бюрокрация, от калпавите управници, плоските данъци, изпъкналите сметки... Опънати са ни невроните и аксоните като китарните струни на Джими Пейдж.

Не стига това, ами и атмосферни условия ни почернят психиката. "Мъглите докараха английска депресия", с провесен нос съобщава "Стандарт". Характеристиките на мрачното настроение били непробудният сън, вълчият глад и агресията. Айде сега... Това ли е мекият начин да кажем, че през декември сме мързеливи, лакоми и се млатим по кръчмите след три нервозни кюфтета и няколко менте ракии. Това ако е депресия... По-скоро здравословни симптоми, смята прелитащият - апетит, жажда, пък и не се даваме, като ни настъпят...

"Земя" също регистрира движение извън зоната на търпението: "Купувачите нервни, няма зърно на борсата". Със задоволство приемаме компенсаторна вест, че цените на брашното леко паднали. Повод за намаляване на напрежението намираме в поговорката "Нема страшно, щом има брашно".

Тръгне човек да си гарира бричката - пак ядове отровни и все повече се предвиждат, установява "Труд". "Паяци ще вдигат незаконни гаражи". Край на хитрините с гаражчета в градинката пред блока, заканва се главният архитект на София Петър Диков. Дори парламентариите ще ги вкарват в правата линия, която е вдън земя: "Депутатите ни ще паркират под земята". По този начин ще се поразчисти политическият център на столицата - поне на повърхността...

Хорската лошотия обаче НЕ успя да проскубе душевните струни на Симеон Сакскобургготски! Макар и наскърбен от своите неверни отцепници, той им отправил удивително благ намек, дори не и укор: "Една добра мадридска практика е, щом се напусне парламентарната група, да се напусне и парламента" ("24 часа"). Аристократ - ни мрънкане, ни попържня! Само дето не говори на мадридски уши...