Членът на Полувисшия съдебен съвет Михаил Новопазарски затвори вестника и тежко въздъхна. Буца бе заседнала в гърлото му.

- Миче, кой беше казал: "Не сме народ, а мърша!"?

Жена му, учителка по литература, се стресна:

- Какво? Какво има, Мише?!

- Не сме народ, Миче! Мърша сме! - печално поклати глава магистратът и впери невиждащ поглед в телевизора.

Жълтеят, ех, все повече жълтеят българските медии! Толкова я жадувахме тая демокрация, а ето - свободата на словото се изроди в грубо охулване на личности и институции! Всички вестници се занимаваха със заплатите на Полувисшия съдебен съвет. Как едва събрали се - и веднага се захванали доходите да си уреждат. По четири бона и нещо си определили! Че и още по 20 заплати предварително си разпределили, пред очите на всенародната немотия! Каква дребнавост, каква заядливост и какъв популизъм... Драскачи, които не виждат високата цел, дето съветът си е поставил - да направи най-сетне и българската правосъдна система европейска, - а най-безцеремонно ровят в бельото му. Щели да взимат повече и от президента, и от премиера. Боже, 4 бона! Пари ли са това? Ми то той, Новопазарски, на народа практически безплатно ще му работи! Ей така, воден единствено от идеала! Като един Ботев! И каква ще е отплатата? Ясно е вече каква! Като при Ботев! Куршум в красното чело! И то от тези, за които сега жертва и дом, и спокойствие, а и богатство. Да, да - богатство! 4 хиляди... Ми той, примерно, само преди два месеца за едно нищо и никакво "и" 50 хиляди прибра! Ни повече, ни по-малко! Само защото за процесуални нарушения върна за ново гледане делото на Зурлата. Щото на две места в документите името му е без "й". Ей така, писали Евгени Иванов, а той по лична карта Евгений Иванов. И айде - отлагане на делото за след 7 месеца. Толкова му трябват на Зурлата, за да уреди нова медицинска експертиза и дообработи свидетелите. Единият от адвокатите му, той се свърза с Новопазарски: "Върни за процесуални пропуски делото! Имаш думата на моя човек - всичко ще бъде наред!" Така му каза. "Бе, Фичев, побесняла е цяла България по золумите на тая твоя Зурла, бе - отвърна тогава Новопазарски. - Няма да е лесно, но ако действаме по специалната тарифа, ще видя да направя нещо!" И го направи! Колко му е да намериш из папките повода! Тарифата! Там са парите! Не мижавите 4 хиляди, дето не спират да ги премятат из вестниците! А още пускането под гаранция? А назначаването на вещи лица? А приемането и неприемането на доказателства? А още какво ли не? Да захвърлиш всичко това, само и само за да отдадеш опит и знания за издигането на съдебната система на нова висота! И каква е отплатата? Хули и инсинуации!

- Кажи бе, Миче, кой го е казал това "Не сме народ, а мърша!"!

- Петко Славейков! - наднича от кухнята жена му. - Какво ти е, Мише?

- Нищо, нищо! - отвръща Новопазарски и става да търси в библиотеката томчето на Славейков. - Като те затисне вестникарската помия, приисква ти се, колкото и да ти е чудно, ей така стихове да си почетеш...

И разгръща магистратът Новопазарски книгата, зачита се, дори шепне гласно строфите... Ей, велико нещо е поезията, това ще ви кажа!