Анна Цолова, бТВ: На 9 декември любимецът на всички българи Стефан Данаилов направи 65 години. Да сте жив и здрав. А пък Министерството на отбраната ви повиши в чин и станахте майор, но това е наистина, няма шега.

Стефан Данаилов: Да, оказа се, че е съвсем наистина. Вече съм майор от резерва...

...Това, което ми се иска от работещите в министерството, тази администрация, която се занимава с много културна дейност практически, преди да каже "не", да помисли за "да"-то. Трудничко, но започнаха май че да казват повече да, защото аз също съм чел мои отговори, които ги подготвят дирекциите и е подписано от мен, срам да те хване - без дух, без всякакво чувство за разбиране по зададения проблем, такива са отговорите, дето нищо не казват, а обществото няма нужда от такава...

АЦ: Какво ги правите тези чиновници?

СД: Ами какво да ги правя, някой път ги хокам, като ги хвана, но, общо взето, аз самият съм добър човек и те знаят, че дори в момент на средна ярост това не значи, че имам негативно отношение към човека. И в началото трепереха, като идваха, те са свикнали, има хора, които са минали през 7-8 министри, това е също стресово състояние и тези хора не можеш да ги стресираш. И викам, даже им казвам: чакайте бе, вие какво треперите тук, успокойте се, дайте...

АЦ: Това е моята средна ярост, спокойно.

СД: Не, аз не проявявам тогава яростта си, когато трябва. Аз говоря дори при първите срещи, нали. Много е интересно това, но... то хем е интересно, хем хората трябва да разберат, че аз знам - не можеш да бъдеш ти на сцената и да водиш, да репетираш с някакъв истеричен режисьор, който ти крещи: не прави това, не прави онова. Той, актьорът, ще се ошашави. То е същото и тук. Значи, ако искаш с тази ярост средна да обясниш нещо бързо, нали знаеш, че думите са безглаголни и накрая се завършва с някоя основна точка и фраза, ами той хептен не може да разбере.

АЦ: Не на фрустрацията!