Като ученици, помня, бяхме големи калпазани. И борци против тоталитарния режим. В частта му за училищното здравеопазване.

През седмица-две носехме на даскалите фалшиви медицински бележки. Имахме съученик, симпатяга, страшен мошеник, беше се измайсторил, попълваше краднатите от лекарския кабинет извинителни тапии с невнятния почерк на автентичен служител на Хипократ. Диагнозата винаги бе "Катарис акутис на ГДП". Остро възпаление сиреч. На горните дихателни пътища санким. Мижи да те лажем белким.

Като се размисля днес, имам чувството, че вкупом сме играли театър. Ние сме се правели на болни, учителите са се правели, че ни вярват. През тоталитаризма беше така. Вервахме си.

Обаче и днес е така. Верваме си, та пушек се вдига. Особено що се отнася до здравословното състояние на състоятелните здравеняци.

Щото престъпният контингент се скъса да боледува. То от боледуване капка време не му остава поне частичка от присъдата си да излежи. Ако изобщо бъде осъден.

Читаю, например, стенограмата от последното заседание на софийския градски съд по делото срещу Стоян Стоев-Керевиза и Марин Ангелов-Птицечовката.

Читаю, брат, дето казал завърналият се от Париж руснак, читаю и плачу.

Съдия: Откривам тридесет и седмото заседание. Виждам, че подсъдимите не ги виждам. Защитата готова ли е с анамнезата на епикризата към диагнозата?

Адвокат № 1: Готови сме, г-н съдия. Държим да подчертаем пред уважавания главно от самия себе си съд, че днешното неявяване на г-н Стоев произтича пряко от едва ли не продължителното му едва ли не ситуиране върху едва ли не смъртен одър.

Прокурор: Колко жалко, колко трагично, колко вълнуващо. Едновременно съм потресен и разтресен. Освен дето съм и надрусан покрай раздрусването.

Съдия: Приемете и моя чисто човешки хуманизъм под формата на съчувствено съпричастие! А как е, апропо, ангиопластичната акватомия на г-н Ангелов?

Адвокат № 2: Благодаря Ви, г-н съдия, добре е, еволюира към апендиктален блокаж със статистично изчислени 86 процента летален вход. Готови сме и с диализата по отношение на епидермалната осмоза.

Адвокат № 3: При първа възможност, разбира се, г-н Стоев ще се подложи на куадрупедна дезинтеграция, за да присъства дистанционно на сто петдесет и третото заседание на уважавания главно от самия себе си съд.

Адвокат № 1: Ако, естествено, успее да преобразува епилептичната хипертония в постмортален синдром на вируса на Епщайн-Бар.

Съдия: От вашите уста в божиите уши, г-н адвокат, пожелавам на г-н Стоев да остеопорозира по-бързо седмото си ляво ребро. Закривам заседанието.

Прокурор: И дано изследванията потвърдят, че тораксиалната дископатия на г-н Ангелов наистина подлежи на резекциум осцилококцинум брутус!

Та така. Пред очите на ошашавеното общество престъпниците се правят на болни, а институциите, призвани да ни пазят от тях, се правят, че им вярват.

На извинителната бележка моят съученик сигурно би написал: Корупциос акутис на Съда, Следствието, Прокуратурата и Полицията.

Без чунким. Без санким. Без белким.