Една искра подпали вестниците и те втори ден се занимават с втория бит фоторепортер на "Експрес". Тъй като драмата се разиграва около фигурата на Миглена Ангелова-Чакракчиева, историята върви под мотото "Искрено и лично". Впечатление обаче прави дефицитът на искрени личности и достоверни данни по кажи-речи всички пунктове във фабулата.

Тамплиери ли са младоженците, или не са тамплиери? Фотографът, преживял страдание, потънал ли е в кърви, или повече пъшка? Биткаджиите бодигардове ли са, или наследници на младоженеца ("Синове на младоженеца набили фотографа", "Стандарт")?

Има и такъв един особен детайл: фотографът, знаейки, че е нежелан, ползвал прикритие - облякъл шофьорската си светлоотразителна жилетка, за да се омеша с циганите, издържани в същия дрескод и ринещи сняг в близост до мястото на инцидента. Изглежда се е превъплътил доста успешно в ролята си, тъй като Ангелова-Чакракчиева коментира снимката на падналия така: "На една от снимките се вижда... човек, който седи на земята и прилича на служител на "Чистота", облечен в жълто яке" (пред "24 часа").

Циркът е пълен, но най-добре да спрем дотук, че нишки много, плетката стана гъста и в нашата скромна рубрика едва ли можем да я разплетем.

Затова продължаваме с "Новинар": "Свалят "гащите на Софиянски", прочетохме и решихме, че има още един бит с напляскано Д. "Гащите" всъщност се казва на шатрата, опъната пред Централна гара и уместно оприличена на градоначалническо бельо. Архитектурният шедьовър вероятно ще бъде преместен в Южния или Западния парк. Според поредните проекти за облагородяване на гарата на мястото на парашута може да щръкне сграда гигант. Или както го е казал "Труд": "И железничарите с небостъргач". И кои още? Нима всички професионални общности са се обзавели с билдинги, чегъртащи небосклона?

Завършваме с пример за богата душевност ("Стандарт") - "Сергей, върни ми креслото", домъчняло му на Овчаров за министерския бит.