Идва при мене някакъв от общината и аз му викам:

- Колко?

Онзи ми вика:

- Колкото кажете! И които кажете!

Ясно, ще трябва да се мисли. Запалих пура:

- Я обясни!

Онзи преглъща като манекенка стрида, когато й е за първи път:

- Само за секунда да ми кажете за Нова година!

- Нова година ще има, казах!

- А зарята? Къде точно ще празнувате, та да знаем в общината кои квартали да евакуираме?

Дожаля ми, реших да го улесня:

- Ами евакуирай София и това е!

Онзи глътна стридата:

- Цяла София?!

- Що пък не?

- Милион и половина души, с приходящите към два милиона...

Започнах да се ядосвам:

- Нали това ти е работата?

Онзи опита да се скрие в папката, дето я носеше под мишница, забърбори:

- Да, то си има евакуационни планове...

- Какъв е проблемът тогава?

- Никакъв, ако евакуацията започне веднага, до 23 часа и 59 минути на 31 декември 80 процента от населението ще е изведено извън града, а за останалите има места в бомбоубежищата.

- Е какъв ти е тогава проблемът бе, мой човек!

- Никакъв, уверявам ви, никакъв! Обаче малко ни е трудно да се справим с последиците от вашите купони...

Сега вече стана страшно:

- Ти за какво намекваш, бе?!

- Не, нищо, просто споделям! Обаче след миналогодишната заря за Нова година, организирана лично от вас, в София здрав прозорец не остана!

Потънах в дим от пурата и спомени:

- Е това беше голям купон!

Онзи прелисти нещо в папката:

- Заради зарята по случай рождения ден на госпожа приятелката ви се наложи да спрем всички полети във въздушното пространство над града!

- Е к'во толкова, ще заобикалят отстрани!

- Проблемът е, че София не е била подлагана на такъв обстрел от времето на Втората световна война! Тъкмо зарастнаха раните от бомбардировките, сега вие подхванахте с вашите забавления!

Сетих се накъде бие този:

- Какво искаш ти, да живеем скучно ли?

- Не, моля ви се, забавленията на гражданите са приоритет в нашата работа, ама службите за работа в извънредни ситуации се задъхват! Ние с един сняг три сантиметра не можем да се справим, та какво остава за едночасова заря, организирана на ваш купон! Трябва да викаме на помощ НАТО!

- Щом трябва - ще викате!

- Колко сте прави! Точно от тази информация се нуждаех!

- Значи се разбрахме! А пък аз ще ви дам милион-два да си купите нов багер да разчиствате с него след зарята!

Той си гушна папката и заотстъпва към вратата като на бойно поле:

- Много благодаря! Ето това е грижа за съгражданите!

Стана ми хубаво. Най-сетне някой да усети колко съм готин!