Европейският съд за правата на човека се възмути от България, че е допуснала двама спецполицаи да убият човек и да останат ненаказани след дългогодишна имитация на съдебно преследване срещу тях. По делото "Николова и Величкова срещу България" държавата бе осъдена вчера в Страсбург да плати 27 000 евро (54 000 лв.) за материални и морални щети на вдовицата и дъщерята на убития през 1994 г. Атанас Величков Николов (62 г.) от Шумен.

Той имал лошия шанс да обикаля посред нощ на 27 септември 1994 г. в околностите на Шумен със самоделен металотърсач и мотика точно когато на същото място били излезли да тренират 12 полицаи от спецчастите за бързо реагиране към Шуменското РПУ. Щом го забелязали, двама скочили да го арестуват за иманярство. Той вдигнал мотиката да се предпази и това му струвало серия от мощни удари по главата. Час по-късно изпаднал в кома в ареста, а след неуспешни операции починал на 1 октомври 1994 г.

Полицаите се смятали невинни, но следствието бързо установило тяхната отговорност. Следовател дори стигнал до заключението, че "засилващата се престъпност кара полицаите да подозират в престъпни намерения всеки гражданин до доказване на противното". Оттам нататък се проточва дело на три инстанции, което трае повече от седем години. При "смекчаващи вината обстоятелства" полицаите получават минималната присъда от 3 години затвор, и то условно. Те дори не са наказани дисциплинарно от началниците си. По граждански иск са осъдени да платят заедно 5000 лв. на вдовицата и по 4000 лв. на дъщерята и сина му. Пострадалите се борят две години да получат обезщетението и накрая през 2004 г. властите им съобщават, че не могат да съберат принудително сумата, защото двамата виновни не притежават почти нищо. По друг иск полицейското управление дава 1000 лв. на вдовицата и по 750 лв. на двете деца на убития.