|
| Владислав Симеонов |
- Коя е според вас българската книга на 2007 г.?
- "Българските хроники" на Стефан Цанев. С всичките си спорни моменти в трактовката на отделни исторически моменти.
- А художествена книга номер 1?
- Романът на Антон Дончев за Кракра Пернишки.
- Кой е най-големият литературен скандал за изтеклата година?
- Без съмнение най-големият литературен скандал е скандалът около авторството на Христо Калчев в кавички на романа "Вълчи капан" и съответно начинът, по който бе издадена книгата. Но мисля, че този скандал беше търсен като ефект и постигна целта си от гледна точка на реализацията на тиража. Между другото вашият вестник в една публикация още в началото на миналата година обърна внимание върху факта, че стилът на "Вълчи капан" се различава от почерка на Калчев и съответно авторството му е под въпрос.
- Този факт принизява ли по някакъв начин редактора на поредицата във вашите очи?
- Скандалът е част от пиара на книгата. На този етап все пак още нищо определено не може да се каже, тъй като, доколкото виждам, спорът ще стигне до съдебен процес. Моята лична прогноза обаче е, че всичко ще приключи с извънсъдебно споразумение. Просто скандалът вече отшумя, постигайки целите си.
- Като заместник-шеф на Асоциация "Българска книга" познавате добре проблемите на книгата и книжарите. Кое е най-слабото място по веригата писател-издател-реклама-търговец-читател?
- Струва ми се, рекламата. Страшно ми липсва например рубриката за книги на Димитри Иванов, която той водеше в предаването "Всяка неделя" навремето. Много е важно в медиите да има колонки или предавания на доказани познавачи на книгата, където всяка седмица те да представят своя избор. Наистина субективен избор, но по този начин и широката публика ще може да се запознава в детайли с излизащата книжна продукция. Това го има навсякъде по света, у нас го няма. В излизащите по вестниците страници за книги новите издания се представят главно под формата на анотации. Жанрът рецензия в оперативен план е пратен в девета глуха. Сега си спомням един материал от вашия вестник, за Христо Г. Данов. Когато след оставката на Вазов канят Христо Г. Данов да стане министър на просветата, той отказва и остава в Пловдив с думите: "Всеки може да бъде министър, но не всеки може да издава книги." Книгоиздаването е малко откачено занимание, далеч не толкова печелившо, колкото се струва може би на някои, но което, влезе ли ти в кръвта, не можеш да го оставиш. Като журналистиката, или като сцената. Издаването на всяка книга е една битка, която повеждаш още в разговора с автора.
- Вашата прогноза за това кога българската литература ще пробие и на световната сцена?
- За това как може да пробие една литература на световната сцена трябва да се учим от нашите съседи от юг, турците. Те ни показват как трябва са върви към световната сцена. Турция тази година ще бъде фокусна страна на Франкфуртския панаир на книгата. Но и миналата година тя присъстваше там с огромни щандове. На нашия Международен панаир в НДК през декември Турция също присъстваше с огромен щанд. Десетки издатели тук, включително и аз самият, имахме срещи с техни литературни представители и агенти. Но забележете главното - държавата Турция субсидира преводите на свои книги на чужди езици. На турския щанд в НДК можеше да се види Орхан Памук, издаден на 20-30 европейски езика - и пак повтарям, с участието на турската държава, въпреки че авторът е Нобелов лауреат и интересът към него и така е огромен. Щандът им на нашия панаир беше на тяхното Министерство на културата и туризма. На това се вика държавна политика. Ние подобни щандове на международните панаири още нямаме. Именно това е голямата амбиция на Асоциация "Българска книга". Опитите ни да говорим през следващите месеци с държавните институции ще бъдат точно в тази посока. България трябва да има своя целенасочена политика, подпомагаща книгоиздаването. Ние например сме фокусна страна на Лондонския панаир на книгата за 2009 г. В същото време не се знае ще имаме ли изобщо щанд там. Тази година участието ни там беше подкрепено от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия и с финансовите пожертвувания на издателствата, които участваха. Абсурдно е ние като държава да нямаме такава програма за излизане на световната сцена - програма за представяне на книгите като продукция на българския книгоиздателски бранш и, второ - като съзнателно търсене на контакти с преводачи и чужди издателства в чужбина; субсидиране на преводите и издаването на книгите, за да може и българските книги да се появят на европейския и световния пазар.
- Как гледате на живота на книгата и по специално на българската книга? Не поскъпва ли драматично тя, не става ли непосилна цената й? Нали знаете максимата - тези, които имат пари, не четат, а тези, които четат, нямат пари.
- Динамиката на пазара в крайна сметка обяснява всичко. След като пазарът може да понесе тези цени и продължава да търси колкото се може повече все нови и нови автори, поскъпването е естествено. Да не забравяме, че все повече се изчиства въпросът с авторските права, което оскъпява продукта. Когато говорим за книгата, трябва да видим и промените по отношение на полиграфията. Скокът в това отношение е огромен. Има и друго - скъсява се времето от излизането на едно касово заглавие в чужбина и появата му у нас. Да погледнем и още една разлика. Преди десет години разполагахме почти единствено с площад "Славейков". А в момента книготърговците инвестират в хубави, европейски изглеждащи книжарници. Скоро ще дойде и времето на специализираните книжарници. Според информация на Съюза на германските книгоиздатели 80 % от книготърговията в Германия върви в специализирани книжарници.
- Вие лично като читател как се ориентирате в заглавията?
- Аз чета повече историческа литература. Хубаво е, че някои от вестниците, включително и "Сега", поддържат страници за литература и за книги. Това е много важно. Винаги чета вашата страница "Антология" със стихове и къс разказ. Сещам се сега за вестник "Вечерни новини". Той дължеше огромна част от тиража си тъкмо на това, че във всеки брой пускаше къс разказ.
- Имате ли поглед върху литературните награди?
- Литературните награди са важни. Те помагат за популяризирането на книгата. Дори скандалите, различните мнения са важни, защото събуждат интереса на публиката. Конкретно за нас: иска ми се да бъде изчистен малко повече регламентът на "Бронзовия лъв" на Асоциация "Българска книга". Трябва да се поощряват проекти, които правят нещо на българска почва.
- Кое издателство бихте нарекли издателство на 2007 г.?
- "Кибеа", издателството, което спечели нашия тазгодишен "Бронзов лъв".
- Измина месец от последния Международен панаир на книгата, достатъчно време за истинска равносметка. Какви бяха плюсовете и минусите му?
- Плюсовете: от 2000 г. насам това е най-големият международен панаир. Като площ, като чуждестранно участие, като брой изложители, като показани книги и като интерес. Панаирът се определи вече като софийски международен панаир на книгата с амбицията и твърдото намерение да стане ежегоден. Така както са ежегодни панаирите във Франкфурт, Москва, Лондон, Болоня, Истанбул. Както е известно, по време на този ХХVI международен панаир Асоциацията на книгоиздателите от Северна Гърция връчи престижната си награда на Дончо Цончев. Мога отсега да анонсирам, че за догодина вече имаме заявен значителен интерес от чужбина, и то върху два пъти по-голяма площ, отколкото беше сегашната.
Тази година панаирът привлече като съорганизатор Столична община. Нейната съпътстваща програма, изложби, концерти и дискусии е едно от направленията, които ще развиваме. Трябва да се разчупи рамката. За мен международният панаир е мястото, където могат да седнат не само библиотекари и издатели, биха могли да седнат и издатели с държавници, изобщо всички ангажирани по един или друг начин с книгата, за да търсят и намерят най-доброто решение на проблемите. Важно е да се говори за книгата.
За минусите: струва ми се, че ние, организаторите от Асоциация "Българска книга", сме на предела на административния си капацитет. Добре би било за в бъдеще проява като нашата да получи подкрепа по линия на някои от културните проекти на министерството и общината.
- Разположен на първите етажи на НДК, не се ли превърна панаирът в едно донякъде разфокусирано място? Във всеки случай чуха се и такива оплаквания.
- Ние, българите, имаме една хубава приказка: "Няма угодия." Факт е, че предишното местоположение само на 7-ия етаж затваряше и ограничаваше панаира. Ако панаирът иска да се развива като площ и като участие, това беше пътят. Мечтая за деня, когато панаирът ще се разгърне на всички етажи на НДК.
