В модерен магазин за домашни потреби ми предлагат нож.

- Струва само 49 лева, 99 стотинки и 99 стотни от 999-те хилядни, господине! - ме кашпиросва продавачът. - Уникален, произведен в десет милиона уникални екземпляра, горноджумайски модел "Изпий му кръвчицата!", триостро наръбен, двустранно закален с фазерен мазер, с еднолична дръжка от легирана поливинилхлоридна стомана и половин диоксиден предпазител за показалеца и средния палец.

- Не е ли бая скъпичък? - присвивам скептичен поглед.

- И това не е всичко! - ниже упорито мъжът зад щанда. - Към ножа добавяме като подарък още един нож, същия уникат, само че двупосочно тристранен. Абсолютно безплатно. Плюс нож за риба. Плюс нож за шкембе чорба. Плюс нож за портокалови изрезки. Плюс нож за точене на ножове. Плюс ножче за бръснене.

- Амиии... - Продължавам да играя ролята на колебаещ се баламурник.

- И това не е всичко! - продължава вдъхновено продавачът. - Ако закупите ножа, в близките два месеца и 82 минути получавате абсолютно безплатно невалиден билет от новогодишната новозеландска лотария с натрупан джакпот двуседмична разходка по меланезийския коралов риф откъм североюжната координата.

- Не знам, не знам... - проточвам замислено.

- И това не е всичко! Фирмата ви подарява и кутия, в която се слагат ножове. Плюс кутия, в която не се слагат ножове. Плюс плюшен пеликан.

- Виж, пеликан, не е лошо, бива...

- И това не е всичко! Половин лека кола. Четвърт одеало.

Тук започвам контраатаката. С европейска галантност, естествено.

- Бих закупил вашия продукт. Евентуално - му обяснявам възпитано. - Обаче къде му е двуцоловият улей за оттичане на телесните течности? Къде му е месинговият диагонал за резекция на костни тъкани? Къде му е трилентовият двувръшник за отстраняване на плодови костилки и остатъчни въглехидрати? Къде му е мегабайтовият щемпел върху опакото на обратната му страна?

Никаква реакция. Погледът на продавача е безпомощно изненадан.

- И това не е всичко! - продължавам. - Възмутително му липсва еднокамерен фертилизатор на шпльонта. Няма дълбоководен визьор на Шлезвиг-Холщайн. Изобщо не забелязвам спирално приплъзгващ буденвайзер.

- Ама, вижте... - заеква притеснено продавачът.

- И това не е всичко! - продължавам. - Къде ми е екскурзията за двама до паркинга за едногърби камили all inclusive в дъното на Шарм ел Шейх?

- Едва ли... Може би... - целият е почервенял от притеснение.

- И това не е всичко! - усилвам темпото. - От бонусите липсват синусите на булдог порцеланов, негативно остърган откъм кучешките резци. Губят ми се и поканите за коледния бал на южноафриканските зелени каменояди.

Човекът се гърчи като спукан плондер и самоотвержено припада.

- Е, това май е всичко! - мърморя миролюбиво и си тръгвам.

Както казват от новата ни дружба със слънцето и въздуха, ай лав шопинг!