|
16 Януари 2008 00:22
Истините на Гонзо
При дефицита на чест, морал и достойнство в българския футбол Георги Иванов се явява като единствена бяла лястовица
Винаги съм имал известни резерви към качествата на футболиста Георги Иванов, но никога не съм имал никакви съмнения, че е голяма личност. Впечатлението ми от него се потвърди след онзиденшното интервю, в което момчето от Пловдив каза само истини. Без пудра, без слагане на водещия, без разтегливи думи и излишна куртоазия.. Голям човек е Гонзо и затова завинаги ще остане в историята на Левски в графата легенди. До един друг велик играч с неговия номер, на когото в последно време хунвейбините рият костите в гроба. Но това е друга тема!
Какво каза Гонзо? За българския футболист има два пътя - или да се опита да направи кариера в българското първенство, или да замине млад за чужбина, след като е направил няколко дебютни мача у нас.
По този начин напълно бе опровергана налагана спекулация, че играчите на ЦСКА успявали в чужбина, защото били от друга мая и защото са дишали кислородно наситения въздух в Парка на свободата.
Фактите от последните няколко години обаче показват доста по различна тенденция. Абсолютно вярно е че Бербатов, Стилян и Мартин направиха впечатляваща кариера в чужбина, но и тримата напуснаха пределите на родината преди да навършат 20 години.
Факт е, че тримата имаха на разположение по една-две години, докато се осъзнаят къде се намират и разберат за какво става въпрос. И след това се реализираха и днес са най-добрите ни футболисти.
Защо обаче не се случи същото с Гъргоров, Янев, Манчев, Янчев, Деянов, Томаш и още много други, които играха много повече мачове за ЦСКА и закъсняха да излязат навреме в странство. Бадема например беше уникален талант, но след пет години в местното първенство нямаше много варианти за развитие и общо взето го сполетя съдбата на Гонзо.
В тази връзка съвсем естествено е шанс да последват пътя в развитието си да имат момчета като Димитър Рангелов, Валери Домовчийски, Николай Димитров. Последните двама имат шанса все още да изберат - дали да станат легенди на Левски или да направят така, че да опровергаят тезата, че от Подуене не е излязал свестен, европейски футболист. Което съвсем не е вярно, защото поне 30 футболисти точно от „Герена" са излезли и са обличали фланелката на Бенфика, Болоня, Кайзерслаутерн, Еспаньол, Сарагоса и на други по-малко престижни европейски марки.
Нормалните привърженици на футбола обаче не се интересуват особено, къде играят бившите футболисти на техния клуб. Те се интересуват какъв отбор поддържат в момента. Има ли там големи футболисти или не. А азбучна истина е, че феновете искат да имат любимци. Такива с един-два сезона и без гол срещу вечния съперник не се произвеждат.
Но иде реч за големия Гонзо. Момчето онзи ден точно и ясно назова нещата с истинските имена. Без поза, без обида! Показа какъв трябва да бъде днешният голям футболист. Затова децата в крайните столични квартали и днес си щамповат фланелките с неговото име и неговия номер. Без значение дали е играл или играе за Диарбекир или отбора на ивицата Газа. Защото той е истинският модел за подражение, какъвто трябва да бъде един спортист, който освен да печели пари, трябва да мисли и за тези, които го обожават.
Жаклин Михайлов
|
, Болоня 
50
Откъдето и ще да е - Марица, Локо, Ботев или Спартак, пак ще стискаме за нея. Защото е БЪЛГАРКА. 