Клиентът морно се наслаждаваше на хита "Силиконова душа", който фолкфурията Супер Гуца изпълняваше на живо. Досега дебнал го иззад близката колона, край масата му застана келнерът и каза:

- Келнер Иванов, сметката за проверка, ако обичате!

- Моля?! Каква проверка, каква сметка?!

- Проверката е рутинна, а сметката е за това, което сте консумирали в заведението.

- Искате да платя ли?

- Моля без намеци! Ние рушвети не взимаме! Спрях до вашата маса, за да ви проверя изряден ли сте. Сметката за проверка!

Клиентът му подаде напъханите в ракиена чашка касови бележки.

- Така, така... Бутилка шампанско... Минерална вода... А, саздърма! Каква е тази саздърма, гражданино клиент?

- Ами саздърма. Мезе.

- Саздърма - мезе за шампанско?! Гражданино клиент, не ми се подигравайте, защото ще извикам подкрепление от кухнята!

- Аз замезвам със саздърма, такъв съм си!

- Шампанско със саздърма?! Това е, все едно да минете с каруца, пълна със стари бойлери и нарязани тролейбусни жици, по жълтите павета пред парламента!

- Какво толкова, че замезвам, както си искам?

Келнерът въздъхна:

- Печалната статистика във вестниците е пълна с такива, дето са замезвали, както си искат! Какво ще се правим сега, а?

- Какво искате от мене, бе?! - хвърли на масата салфетката си клиентът.

- Не така с контролния орган, гражданино клиент! Я да ви проверя аз, както си е по правилник! Защо консумирате без салфетка?

- Нали сега я махнах!

- Хайде, от мен да мине... Вилица, нож, лъжица?

Клиентът ги демонстрира.

- Бодете с вилицата... Сега режете с ножа... Тъп ми се вижда!

- Какъвто ми го донесе келнерът, такъв е!

- Хайде сега пак ние, келнерите, сме виновни! Вие режете като луди, създавайки хаос по масите и в чиниите!

- Щото пържолите ви са като подметки!

- Много остроумно! Сега като ви напиша акт за заточване на ножа, ще ви видя как ще се смеете!

- Пишете, де! - заяде се проверяваният.

Проверяващият остана на висотата на закона:

- Ще напиша! Двайсет лева акт за заточване на ножа ще напиша!

- Как двайсет лева?!

- Така е по ценоразпис! Какво ще се правим сега, а?

- Ами да измислим нещо?

- Ето ви сега обратно касовите бележки, помислете и като измислите нещо, пъхнете го между тях и ми ги върнете...

- Уф!... - клиентът деликатно олекоти портфейла си - Ето...

- Леко, да не ни видят от съседната маса! - келнерът разгърна боновете, сякаш можеха да гръмнат, и остана като гръмнат. - Пет лева?!

- Е, колко?!

- Пет лева?! Как ще погледна довечера децата си в очите?!

- Хайде, че клиентите гледат насам!

- От мен да мине, щото съм човек! - келнерът ловко пъхна обидната банкнота в джоба си. - Обаче другия път няма да съм така мек! Лека консумация и приятно прекарване в заведението, гражданино клиент!