|
| Това е Йордан Славчев, първокласник от Хасково. Той и майка му твърдят, че е бил бит от учителката по музика, защото се е държал неприлично. Вероятно Йордан ще тръгне по трудния път на дете със специални потребности. |
с разстройство на училищните умения.
Много скоро учителят в начален курс започва да констатира, че детето има проблеми - не може да стои на едно място, постоянно пречи и по всякакъв начин нарушава учебния процес. Учителят - притеснен и объркан, че изтървава контрола над ситуацията, сигнализира училищния психолог. Той от своя страна задължително трябва да проведе необходимите за целта изследвания. Още по-обърканият и притеснен родител обикновено се съгласява те да бъдат проведени. Срещат се и родители, за които самата дума психолог е страшна и плашеща и се опитват да убедят учителя, че е твърде рано детето да бъде послушно, че всичко това се дължи на факта, че то все още не се е адаптирало към училищните условия, че все още не е свикнало как да се държи в час и че, разбира се, това ще се промени с времето. И, естествено поведението не само че не се променя с времето, а проблемът все повече се задълбочава. Често пъти, когато психологът проведе необходимите изследвания, установява, че детето има дефицити и с него трябва да работи специален педагог, т.нар. ресурсен учител.
Оттук започва най-сложното. Училището трябва да сформира комисия от помощник-директор, класния ръководител, психолог и логопед (ако в училището има) и тази комисия да потвърди констатацията на психолога. Директорът на училището трябва да подаде заявка веднъж до Ресурсния център за работа с деца със специални образователни потребности и втори път до Регионалния инспекторат по образование, за да бъде допуснато детето до втора комисия, която трябва да реши, че то се нуждае от ресурсен учител. Следва и трудната задача родителят да бъде убеден да направи необходимите медицински изследвания, за да бъде констатиран и описан проблема. Обикновено тук родителите оказват най-сериозната съпротива, защото никой не мечтае детето му да е официално обявено за "дете с проблем".
Парадоксите продължават, защото след подаването на заявките от Ресурсния център назначават логопед и психолог, които отново констатират същия проблем. В повечето случаи изследванията се повтарят. Много често децата казват, че вече са "играли" на тази игра или че са ги питали подобни неща. Не коментирам факта, че децата се срещат за първи път със специалистите от Ресурсния център и нямат доверие към тях. Ако и след тези изследвания се установи същият проблем (и ако родителят вече не се отказал), се назначава комисия в РИО, на която да бъде представено детето с необходимите изследвания. Тази комисия решава дали ще препоръча работа на детето с ресурсен учител. Ако родителите "извадят късмет" и такъв учител бъде препоръчан, отново следва нещо интересно. В случай че детето е единственото със специални образователни потребности в своето училище, регламентът не позволява ресурсен учител да бъде пратен само за него. И... детето остава без помощта на подобен педагог. Цялата подготовка е напразна, а на финала трепетното очакване е заместено от разочарование.
До това време учителят, който има минимален опит в работата с такива деца, вече се е предал. Психологът се е опитал да обясни на вече озлобените родители на останалите ученици, които са бити и многократно нагрубявани от проблемното дете, че ситуацията е под контрол и че в училище трябва да се интегрират и децата с подобен род проблеми. Останалите преподаватели (обикновено по физкултура и западен език) вече са загубили вярната посока за работа с детето. А годината почти се е изтърколила и детето е натрупало само негативи - усвоило е прекалено малко учебен материал, вече се е сдобило с ниската си самооценка, че не се справя и че другите деца могат това, което то не може. За сметка на това е получило и
ролята на аутсайдер
и ежедневно търпи подигравките и неприязънта на съучениците си. Вследствие на всичко това то често се озлобява и започва да се държи провокативно, тъй като на тази възраст и останалите деца биха могли да бъдат жестоки. Причината е, че в обикновеното българско семейство не е прието да се говори за хората със затруднения, към които трябва да сме съпричастни, а не озлобени.
В края на годината обикновено няколко деца от класа вече са напуснали, защото родителите им не приемат проблемни деца. Учителят е натрупал усещане за вина и е загубил от увереността си в собствените си педагогически умения. Родителите на "проблемното дете" ясно са заявили, че не желаят да го преместят в училище с ресурсен учител. Той се назначава, ако има над 5 деца със специални образователни потребности. Родителите не желаят не защото училището е далече или детето е малко. Причината е, че не искат детето постоянно да се мести от училище на училище. И тогава родителите започват да питат защо са били необходими всичките изследвания и комисии или защо се разработват индивидуални програми за детето в училище, щом ресурсът от учител, психолог и логопед на училищно ниво не е достатъчен. Има и въпроси, свързани със съществуването на странните регламенти в Ресурсния център. Въпросът е и с какво едно-единствено дете в училище е предизвикало гнева на съдбата и не е заслужило да се сдобие с персонален ресурсен учител, който доказано му е крайно необходим. Не е ясно и защо съществуват комисиите в РИО, след като изследванията потвърждават наличието на медицински проблем.
И най-вече - колко важно е за българската образователна система дете като това, което описахме и за което иначе всички институции, свързани с децата, твърдят, че е повече от важно. Институциите тръбят, че е необходимо да сме толерантни и да интегрираме различните. И как изобщо става този процес на интеграция? Бих искала да чуя отговорите. Знам, че като младеж и Алберт Айнщайн е бил натирен от училище като неспособен да усвоява знания, а на родителите му било заявено, че синът им не се поддава на обучение. Те обаче отказали да повярват в тази диагноза и му помогнали да получи отлично образование. Но... това в една друга държава, която не се казва България. А у нас?!