По своята природа образованието е консервативна система. Доказаха го последните 18 години, преминали в търсене на нова идентичност, която да замести целите, философията и формите на обучение до 1989 г. За жалост лутането не доведе до съществен краен резултат - нито системата се промени, нито идентичността беше постигната. Учителската стачка от началото на тази учебна година даде по особен начин своя принос за преоткриването на някои азбучни истини. И на първо място, на най-важната от тях - образованието не е фирмена производствена дейност. В него е често явление разпадането на простата аритметика - две плюс две прави четири, влагаш количество пари, вадиш качествен продукт. Основните фактори при образователния процес са учителят и ученикът, а срещата между тях се подчинява на много по-сложни правила.

След стачката пропускането на урочни единици заради учителската стачка се превърна в проблем, който силно разтревожи обществото. Нормално е човекът извън системата да се вгледа в това, което може да преброи и изчисли. Нормално е също да се гневи, че учениците пълнят кафенетата и баровете по времето, когато трябва да са в час. Да оставим настрана това, че го правят и в свободното си време, и през лятото, а същото общество, част от което са родителите, сервитьорите и барманите, няма мнение по въпроса.

Тревогата е основателна, но броенето на часовете подменя истинските й извори. Творческият принос на всеки преподавател е именно в това - да организира своята работа по начин, по който ще постигне целите на обучението. В САЩ например учителят има пълната свобода да подбира сам литературните образци и видовете упражнения в обучението по английски език, стига в крайна сметка неговите ученици да покажат резултати на изхода. Любопитно е за какво ги препитват тогава в тестовете, щом не учат едни и същи текстове? Проверяват уменията за четене, разбиране и създаване на текст. Тоест



властването над фактите



И така, явно част от урочните заглавия се наложи да отпаднат, а други да се обединят. Преподавателят сам преценява дали има възможност да влезе в ритъм още в края на първия учебен срок, или ще се съобрази с рамката на учебната година. Освен това за наваксването той разчита на часовете за консултации, на подготовката в полуинтерната група, на ЗИП-а и СИП-а. Подготвям дванадесетокласници за зрелостния изпит по български език и литература и в общи линии сведох опознаването на литературното творчество до текстовете, които са част от изпитната програма. И тестове. Всяка седмица поне един тест. Засега все още или само литературен, или само езиков. Да му мислят тези, които ще кандидатстват във висше учебно заведение. Ала те, така или иначе, хвърлят доста усилия в допълнителни занимания и в... частни уроци. Биха го правили и без учителската стачка - форматът на изпита по български език и литература в престижните висши учебни заведения предполага литературоведски подход. Ако младите хора имат литературна нагласа - добре, ако нямат - учат наизуст не само цитати от литературната класика, а и готови изрази за тълкуването им. И някой трябва да им помогне да ги конструират, а това за един средностатистически час в една средностатистическа паралелка на едно средностатистическо българско училище е мисия невъзможна.

В Х клас нещата са по-сложни - който има представа само от списъка със заглавия на задължителни за разглеждане текстове от западноевропейската, руската класическа и българската възрожденска литература, веднага ще схване, че 3 часа седмично и при нормална учебна година не стигат за пълноценното им опознаване. Налага се част от темите по български език да се формулират така, че задачите в тях по същество да са опознаване на част от произведенията. Това не е невъзможно - учи се стилистика. Друг е въпросът, че езиковите задачи от формaта на матурата изискват да се работи отрано по тях, а време за това не е предвидено по учебен план. Става дума за приключило обучение в VIII клас, но неговата актуалност обаче трябва да се поддържа, а за тези, които не са успели да усвоят учебното съдържание, и да се преподава като нови знания.

Трудно се наваксва по принцип, когато учебното съдържание е неравномерно разпределено през учебната година и през I срок предметът се е изучавал в 2 часа седмично, а през II - в един. От колегите си зная, че най-трудно това се постига по история. Като правило тук особено се набляга на теорията и фактите, а обратната връзка изисква да се прецени колко и



какво от тях е овладял ученикът



Това е една от причините в независимите международни проверки на знанията българските ученици (б. р. - изследванията за грамотността по PISA) да показват много обезпокояващи резултати - в тях се наблюдават практическите умения, а не теоретичните знания.

Така стигаме до втората азбучна истина за образователната ни система - приемаме всички и всякакви призиви за обновяване. В светлината на европейските документи за развитието на образованието днес ученето през целия живот отрежда нова роля на училището. Ясно е, че то не може да даде на човека завинаги и всичко необходимо за успешната реализация в живота. Но на външните проверки - при завършване на IV клас и при кандидатстване в гимназиите след VII клас, и при матурите, се проверяват запомнянето и възпроизвеждането на факти и теория. Същевременно обаче държавните ни образователни изисквания са толкова лишени от конкретика, че не могат да се ползват като основа за външно национално оценяване нито в VII клас, нито при завършване на средното образование. Това признава и МОН.

Учителят е обвиняван, че установява средно ниво в оценяването на своите възпитаници според характеристиката на паралелката, в която преподава. Експертите на МОН обаче следват същия модел при изработването на критериите за оценяване на резултатите от VII клас и от матурите. Анализират се постигнатите резултати и спрямо тях се изгражда система от оценки. На практика няма предварително подготвена и оповестена скала за оценяване, а тя се нагажда спрямо получените резултати на съответните изпити. Така излиза, че един випуск седмокласници ще има едно средно ниво, а следващият - ще е с друго.

В крайна сметка учителят спокойно може да спести част от фактологията, ако има ясна представа какво трябва да може и да знае неговият ученик. Фактите са лесни за откриване в информационните източници, много по-важно е младият човек да знае къде да ги търси и как да ги направи част от своята опитност. Щеше да бъде много просто, ако знанието е само въпрос на факти - компютрите щяха да сменят учителите и ... толкоз. Защото е знайно, че има ли човек, има проблем. Всъщност, ако говорим за дефицит вследствие на стачката, той се изразява в



загубените часове на общуване



между учителя и възпитаниците му. Времето, в което преподавателят е предал знание за всички, а всеки го е приел в различен вид и степен според индивидуалността си. Времето, в което самият той се е обогатил с нова идея благодарение на свой възпитаник. Времето, в което учител и ученици заедно са извършвали някаква дейност и така взаимно са споделяли неповторимия си личен опит. И не на последно място, времето, в което добрият педагог е накарал талантливия да извърви крачка повече и да отмести нататък хоризонта си, а трудно справящия се - да навакса пропуските. Но най-вече времето, в което всеки един от тях - и учителят, и ученикът, осъзнава и преосмисля отново и отново значимостта на това, което правят заедно...

Така стигаме до същността. Училището продължава да съществува като институция не просто защото не всички родители са достатъчно богати, за да осигурят на отрочето си мощен компютър и достъп до всяко знание в света чрез мрежата. В нашето училище например половината от децата нямат интернет у дома, 1/3 нямат и персонален компютър. Училището е модел на обществото, то трябва да мотивира младите хора да се интегрират в социума и да се стремят към непрекъснато самоусъвършенстване. В този смисъл налага се да видим и най-важното измерение на учителската стачка - че хора на интелектуалния труд воюваха за неговата значимост. Личният пример възпитава повече ценности от учебника по етика. Така че от тази учебна година загубени часове няма! Има само загубено лично и професионално удовлетворение и горчивина, че май не бяхме разбрани, щом не бяхме и подкрепени от обществото...

----

* Авторът е учител по литература в СОУ "Св. Климент Охридски" в Костенец.